автор: Dobreff

Северният леден вятър сухите листа подгони
вдигна есенната пепел и огъна голи клони.
Тъмни облаци прииждат - сиви, черни, страховити,
мършави и гладни птици дремят по скалите свити.
Буря кръвожадна вие, сякаш океан бушува,
а пък огнена вихрушка свой коварен танц танцува.
Яростна навред вилнее, намръщена и дива, прашна
природната стихия люта, настървена, гладна, страшна.
Готова сякаш да се бори със всичко долу на земята,
разперила крила бушува и светкавици тя мята.
Но бързо бурята отслабва, отказва се и се предава,
своите вихрушки сбира и вече тя си заминава.
Тъй както бе дошла внезапно, тъй бързо си отива,
но след себе си оставя есенната пустош сива.

11.2004