Тази кръпка
на слънчевия ти сплит...
тя, тя е парче от дланта ми,
дланта, с която подреждам
косите си, за да не ме урочасаш.
Превръзката
на окото ми, окото присвитото,
е изрезка от твоя дума,
хвърлена на вятъра.
Факири сме в подвеждането,
че целостта е навсякъде
и най-вече в другия.
Подведени в чувствата.
Повредени в липсата.
Поведени в търсенето
на парчета, кръпки
и превръзки,
поне да съшием
юрган за душите си.