автор: meiia

Искам да крещя,че още те обичам!
Пред всички,пред света да съобщя за теб!
Макар отдавна да не съм момиче.
Да викам с цялата душа,че ти си ми обет.
Да не усещам срам от минувачите.
На въздуха,пропит със теб, да се отдам
и чак тогава да се мятам в упреците на палачите,
запътена нанякъде,но накъде не знам.
Да съдирам с нокти кожата си тръпна
и да направя в стоновете пергамент,
и да напиша колко те обичам до безпътност
в този,в миналия,в бъдещия ни момент.
Крещя,не чуваш ли,че искам да заплача
но не умея.Само дишам като кораби издъхващи..
А може би за теб и сълзичка не знача
и затова не чуваш думите заглъхващи