автор: o4ence

Вдигам слушалката,
а отсреща-тишина.
Напомня за теб
и знам,че е вятъра,
който отнесе и
последните ти думи
след моето заминаване.
Разтревожи ме тази тишина..
Чувствам се излъгана,
а всъщност-тя е гласът ти
и ми припомня
топлия поглед-тъжен и променен,
който мълчаливо задава
въпроси и така отговаря.
Искам да видя тези очи
поне още веднъж в живота си
Говори ми ,слънце!
Кажи,че си пристигнал
там-където те отвя вятъра
и ще съм спокойна,
че не мога да те достигна,
за да те изгоря докрай.
Затвори слушалката.
Спасен си от мен
и остана в сърцето ми!