автор: o4ence

Четвърт век ми бе приятел
и в несгоди и в мечти...
Днес направих равносметка,
но за мене вече туй не си.
За това виновни сме и двама
след вълшебен и първичен грях.
Една любов отвори рана,
а приятелството ни-потъна в прах.
Сам по пътя си пое отново,
аз в домът си се прибрах...
Страшно ме боли отляво,
но не бих се върнала назад.
Отварям мейла и....сълзи..
Виждам как и тебе те боли...
-Трябвало е да се случи...
-тъй написал си ми ти.
Липсват ми ръцете ти-силните...
Липсват ми очите ти-тъжните....
Ще те чакам до другата среща,
но не като приятел..