автор: salza

поема за К. Д.

безоблачно и необятно синьо зимно небе
тази сутрин то е празно и пусто,
като рисунка на истинската същност.
твоите лазурно сини очи приличат на него.

някои сутрини мъглата е гъста и студена.
друг път ниските, сиви облаци висят тъмни и плътни,
но небето е винаги същото.
точно както истинската същност е винаги там -
понякога видима, понякога скрита.
колко глупаво е да преследваме идеи и проблеми,
нали те са само облаци появили се от само себе си,
които ще изчезнат без ничия намеса?
Колко много сутрини забравяме небето?
Колко много пъти обръщаме гръб на истинската същност?
сините планини се издигат в далечината.
и сякаш се усмихват на нашите грешки,
тяхното послание е ясно -
побързай!
но бъди благ по пътя.


Проповедника по радиото

докато карам кола под наем
радиото автоматично сканира
безброй песни и програми,
които изпълват многогласния ефир.
прекъсвайки неспирните звуци на радиото
мъжки глас звънко отправя апел -
"защо толкова много хора
изоставят религията си
и идват при Христа?" пита той.
"защото будистите и будизмът
не могат да утолят жаждата им,
защото Ислямът и Мохамед
не могат да утолят жаждата им !
защото юдаизмът не може да утоли жаждата им!
само истинският Христос може да утоли жаждата им!"
Какво е истинският Христос?
Какво е Буда?
Какво е Мохамед?
червени стопове по магистралата
преплитат светещи нишки
хеликоптер кръжи в небето
бръмчи с равномерен ритъм.
черен силует на самотна патица
очертан на фона на вечерното небе.
зеленият знак с бели букви
сочи пътя към дома.