Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 358
ХуЛитери: 2
Всичко: 360

Онлайн сега:
:: JasminIvanova
:: stanina

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЦъфнали макове /8. Искам ги всичките/
раздел: Романи
автор: IDAN1

Слънцето, внезапно се скри зад голям облак. Тази
промяна често се случва в планината. Ярка, страховита
мълния проряза небето пред нас, последвана от мощен
тътен.
-Уф! Страхувам се от тези гръмотевици. Като малка,
криех главата си под възглавницата и сега го правя.-
миличкат6а пребледня и се вкопчи в дясната ми ръка.
Като че ли всички свткавици и гръмотевици на света се
събраха над нас. Едри капки летен дъжд заудряха
безжалостно стъклата. Трябваше да направя нещо. Малко
по-надолу встрани от пътя имаше малка страноприемница,
добре че се сетих за нея. Макар и малко рисковано,
натиснах газта.

***

Спрях близо до входа. Отворих дясната врата, хващайки
я за ръце, на бегом, носейки я се втурнахме вътре. Там
почти нямаше посетители. Само една двойка, занимаваща
се със себе си, седеше на една масичка близо до един
прозорец. Мокри до кости, се отправихме към вътрешността
на неголямата зала. Бурята се усещаше по-слабо. Тихата
музика действаше успокояващо.
Почти веднага се появи сервитьорката, добре изглеждащо
момиче с черна къса коса.
-Здравейте! Моля ви! Целите сме мокри...
-Последвайте ме моля.-не ме остави да довърша.
Тясна дървена стълба ни заведе на гормия етаж.Озовахме
се в мъничка, уютна стая.

***

Върнах се със бутилка "Мавруд". Дрехите й, подредени
съхнеха на сушоара. Тя се беше сгушила в леглото,
чаршафа очертаваше формите й.
Налях две чаши червено, искрящо вино. Чукнахме се
усмихнати и отпихме от живителната тръпчива течност.
-в банята има топла вода. Моля те не стой така.
Последвай ме.
-Виното и топлия душ, се оказаха прекрасна комбинация.
Приседнах на ръба на леглото и отново налях чашите.
Този път ги изпихме до дъно. Взех и нейната и ги оставих
на пода. Ръцете й останаха в моите. Целувах ги, гледайки
я в очите. Силните, магнетични очи. Първата целувка беше
съвсем кратка...

***

След увертюрата на първата, последва страстна, дълго
жадувана, искренна, нежна целувка. Прегръщахме се и
нежно, и бурно, и много, много се целувахме. Любовната
игра усилваше възбудата, небързахме, предугаждахме
желанията си...

***

Още прегърнати, милвах лицето й, гердите, корема,
бедрата, целувах гладката й шия. Тя бавно отвръщаше
на ласките...
-Страхотно...благодаря ти приятелю. Имах нужда от
това.
-Аз ти благодаря милчка, ти си чудесна...

***

-Затруднявам се в избора.-остави менюто, погледна
към мен търсейки помощ.
-О.К.! Горски специялитет, два пъти моля.-казвам на
сервитьорката.
-О! Специалитет! Моля те! Не ме измъчвай да дъвча пак
разни мръвки, а идва и лято, море, плажове, суета...
Кимнах на сервитьорката и тя бързо се отдалечи.
-Моля те! Стани за малко.-помолих я.-Сега се завърти.
Тяго направи, гледайки ме въпросително.
-Сигурен съм!- оглеждайки я - че на плажа ще си
дамата, най-ефектна, с фигура перфектна.- казах го съвсем
искренно. Тя наистинаси имаше всичко, нищо ни й липсваше
и нищо в излишък.
-Ах ти!-разсмя се, леко поруменяла, което я правеше
още по-чаровна.
Към нас плуваха две голями блюда, плодова салата, в
която преобладаваха горските ягоди и две мънички
гърненца овче кисело мляко.
-Супер! Благодаря!-целуна ме по бузата, наточила
апетита си.

***

Дъждът, както дойде, така и отмина. Слънчевите лъчи
се отразявахав капчиците роса. Небесната дъга се
появяваше ту отляво, ту от дясно на пътя. Появата й
винаги повдига настроението, променя хората, прави ги
по-мили, разнежва ги.
-Като че ли всички красоти се събраха в днешния ден.
-Една красота, никога не идва сама.-продължих думите й.
-Какво искаш да кажеш?
-Красотата? Красотата мила дойде в днешния ден с теб.
Така и не ми каза за къде пътуваш.
-А ти приятелю, знаеш ли къде отиваш?
-Ей, че хубаво питане. Да! Наистина закъде...
Тя отпи и ми подаде чашата за поредната глътка кафе.

***

Планината, в която преживяхме толкова емоции, вече е
зад нас. Хълмовете стават по-ниски и плавно се сливат с
равнината.Слънцето наближава хоризонта. След последния
завой, ни посрещна поразителна гледка. Не беше
възможно да продължа. На фона на залеза, аленееше
безкрайно поле цъфнали макове.
Момичето съвсем се преобрази. Първи път я виждах
така сияеща. Стоеше права, разпелила ръце, устремена
напред, света прегръщаше, усмихвайки се. Едри радостни
сълзи се стичаха по нежните й бузки.
-Искам ги! Искам ги всичките!-шепнеше умоляващо.
Лъчите на залязващото слънце, палеха косите й. Тя
самата беше чуден мак.
Всички макове на света съм готов в кракат й да
поднеса.
-Твои са мила, светът е твой, заедно с всичките
си макове.
-Моля те! Искам! Искам ги всичките!


Публикувано от BlackCat на 24.01.2006 @ 12:16:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   IDAN1

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
340 четения | оценка няма

показвания 99744
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Цъфнали макове /8. Искам ги всичките/" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Цъфнали макове /8. Искам ги всичките/
от Den i nosht на 25.02.2006 @ 13:24:03
(Профил | Изпрати бележка)
На фона на залеза, аленееше
безкрайно поле цъфнали макове.
Момичето съвсем се преобрази. Първи път я виждах
така сияеща. Стоеше права, разпелила ръце, устремена
напред, света прегръщаше, усмихвайки се. Едри радостни
сълзи се стичаха по нежните й бузки.


!!! :)


Re: Цъфнали макове /8. Искам ги всичките/
от idan1 на 29.05.2006 @ 19:48:55
(Профил | Изпрати бележка)
вълшебство
в реално измерение
Поздрав!

]