Така ми омръзна
този шибан живот.
Господи ,как ми е писнало…
Всеки ден
някой си тръгва от мен
Преди да му кажа:
Липсваш ми!
И няма даже гара.
Нито черен влак.
Перон.
И носна кърпа да помахам.
Сълзи самотни,
смесени в тълпа
И устни побелели от очакване…
Умряха всички бели гълъби,
а пощальоните са вече в пенсия,
по-уморена съм след всяко влюбване,
звездите всяка нощ
по- неми са.
Преглъщам букви
гърлото раздират.
Накъсват гласовите струни.
Прости ми ,
че не те обичах вчера ,
когато беше тук.
И тук те имаше.
И дишаше.
Пръстта е просто пръст.
И не е важно
на камъка студен
какво ще кажа.
Да те целуна късно е.
Да те прегърна,бях забравила.
Да прося прошка-
толкова нелепо е.
Безкрайно късно е.
Знам.Закъснях.
Ще нося мъката си,
щом така е писано.
И нея ще преглъщам
вместо хляб.