автор: starec

Изгаряш като еретик на клада
от твои бесове изпратен там.
Глупачка е душата ти и страда,
че вместо ярост те залива срам.
Не можеш да си все Христос на кръста
и всеки да забива в теб пирон.
Защото си човек. Със десет пръста
и в кухнята с вървежа си на слон.
Адамовата ябълка подскача
щом вместо хляб сълза преглътнеш пак.
Човек си, да. И на човек палача.
С висок за теб един небесен праг.