автор: angar

Хей, ковачо, здрав и млад!
Виждаш ли го този ат?
Искам го с подкови нови -
до обяд да са готови!

Но ги искам, момко млад, -
аз да яздя нанапред,
те да сочат наназад!

Снощи във Кратунци бях -
там невеста си избрах!
С нея съм преспал нощес,
а ще я открадна днес!

Ще я грабна по терлици!
Нищо че е с малки цици
и не е със пищен таз -
тъй си я харесвам аз!

А и тя е мен избрала!

Този кон е като хала!

Та Калина и Винета,
заедно със Катю - кмета -
тез пазачи на морала! -
и с потерята им цяла

от общинските пъдари -
глухи, грохнали и стари,
да ни търсят наназад,
и да си умрат от яд!

И особено Винета!
Как да го преглътне, клета:
да не мога да "членувам",
а с "кратунка" да добрувам!

Умна е, не е заспала,
а до днес не е разбрала,
че Ангар е молодец,
във членуването спец!

Всички правила приети
са за дребните поети:
за великия поет
няма ни закон, ни ред!