Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 439
ХуЛитери: 0
Всичко: 439

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПо тъмно не тръгвай, до изгрева стигни
раздел: Разкази
автор: Administrator

Бях се завърнал в дядовата къща. Бях дошъл ей така, спонтанно, без нагласи и без да разбера откъде ме споходи това неистово желание, да дойда при никого.
Отворих незаключената врата и приседнах кротко на дървения праг. И ме обзе едно тихо и безметежно безвремие. Едно от онези състояния, когато не само, че не знаеш къде си и защо си, а и кой си. Знаех, че трябва да направя нещо, за да се измъкна от лепкавата неизвестност. Защото не ми се случваше за първи път и в устата ми още нагарчаше от тежкия вкус на загубеното време в надпревари със себе си. Да, трябваше да направя нещо веднага, но не знаех какво ... Оттренираното упражнение с кашонче водка, вече не ми вършеше работа. Ако можеше, отдавна щеше да я свърши, мамка му и кашонче!
Смрачаваше се тихо. В двора бавно и полека се настаняваше като у дома си виолетовата тъмнина. Дърветата едно по едно отстъпваха пред многовековната й упоритост. Вечната, местеща се граница между деня и нощта. Времето, когато всички котки постепенно стават сиви, а кокошките ослепяват. И тогава разбрах НЕЩОТО. Разбрах, че трябва да тръгна по друг, нов път. Да спра да тъпча на едно място и да тръгна напред. Към света. Тази мисъл така внезапно ме осени, че чак усетих физическа, разтърсваща болка от удара, че е трябвало отдавна да го направя. А тъмнината вече беше дошла... Станах, решен да запаля колата отново и да тръгна. Към света. Тогава чух глас. Добрият, дрезгав от домашния тютюн глас на дядо. Рече ми тихичко, без настойчивите, безапелационни, не търпящи възражения нотки в гласа си, които също познавах отлично. Рече ми - "по тъмно не тръгвай, сине"...
Останах. Аз винаги съм слушал дядо. И не съм имал случай да сбъркам. Намерих старата, плетена дамаджана без дъно, затъкната с кукурузена запушалка. Духнах в едно от юсчетата на поличката и си отлях от дамаджаната. Седнах отново на прага и се замечтах. За света. Започнах да си избирам път. Представях си игриво осветените булеварди на Париж. Пренасях се мислено в чистата до безпаметност Германия. Опитвах се да пася крави по планинските ливади на Швейцария. Видях се с куфарче "Самсонайт" в Лондон. Разхождах се тежко из собствените си заведения по Лазурния бряг. Пресякох океана и надничах от офиса си на 110-ия етаж в Ню Йорк. Боже, къде ли не отидох тази нощ, от прага на дядовата къща...
Тогава започна да се съмва. Границата отново се местеше, този път в обратна посока. Първо видях престарелия орех, на който си връзвахме конопени люлки с дъсчици за дупенцата. После старата асма, под която слагаха дългата маса за всички. След това от мрака изплува сайванта и чух цвиленето на Вихър - беше нетърпелив, дядо да го яхне и да отидат да пие вода от Дунава. Излая отдавна напусналият ни Мурджо. Замириса на пресно изпържените домашни мекици на баба и аз несъзнателно обърсах с ръка несъществуващите "мустаци" от токущо издоено, още топло млекце. В двора и дядовата къща закипя живот...
Изгревът свърши внезапно.
Аз бях стигнал.


Публикувано от aurora на 26.04.2004 @ 12:14:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Administrator

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.42
Оценки: 21


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

31.07.2021 год. / 04:46:06 часа

добави твой текст
"По тъмно не тръгвай, до изгрева стигни" | Вход | 8 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: По тъмно не тръгвай, до изгрева стигни
от mg42 (ggt@mail.bg) на 26.04.2004 @ 12:23:51
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво е , майна:)
10Х:)


Re: По тъмно не тръгвай, до изгрева стигни
от Marta (marta@all.bg) на 26.04.2004 @ 12:50:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Всичко си казал.
Посланието прието.


Re: По тъмно не тръгвай, до изгрева стигни
от Casper на 26.04.2004 @ 13:05:10
(Профил | Изпрати бележка)
Унесе ме, разсея ме ... по пътя към себе си.


Re: По тъмно не тръгвай, до изгрева стигни
от Rumir на 26.04.2004 @ 13:37:35
(Профил | Изпрати бележка)
Даааа... Човек тежи най-много там където му е мястото. Там където са му корените. Там от където е тръгнал.

И най-вече, там където ще се завърне.


Re: ..и най вече?
от mg42 (ggt@mail.bg) на 26.04.2004 @ 14:36:00
(Профил | Изпрати бележка)
awe majna:) всички ше се приберем накрая в дървените пардесюта, обаче , искам да ти кажа, аз добре си тежа на масата, пък корени там не съм пускал.
На други места кат пусна Корена - не тежа - за сега де.
Въпроса е да имаш активна позиция:)))))))

]


Re: ..и най вече?
от Rumir на 26.04.2004 @ 14:41:33
(Профил | Изпрати бележка)
Що бе? Аха, щот си отдолу.:)))))))

]


Re: ..и най вече?
от mg42 (ggt@mail.bg) на 26.04.2004 @ 14:50:16
(Профил | Изпрати бележка)
има ли некво значение къде ше си бе?:)

]


Re: ..и най вече?
от Rumir на 26.04.2004 @ 14:53:45
(Профил | Изпрати бележка)
А аз и да не можем па ше лежим - та да тежим. :)))))

]


Re: ..и най вече?
от mg42 (ggt@mail.bg) на 26.04.2004 @ 14:58:14
(Профил | Изпрати бележка)
ми батка викай бе:) за кво са приятелите:) щи помагаме

]


Re: По тъмно не тръгвай, до изгрева стигни
от lachistata (lyubitsasavova@abv.bg) на 26.04.2004 @ 19:07:54
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно е... Топло, човешко, спокойно. Като приказка...


Re: По тъмно не тръгвай, до изгрева стигни
от tarassevitch (ktarassevitch5@yahoo.co.uk) на 10.05.2004 @ 14:30:23
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубаво... Просълзи ме...


Re: По тъмно не тръгвай, до изгрева стигни
от CkumHuk (qwerty@yahoo.com) на 04.07.2004 @ 00:05:17
(Профил | Изпрати бележка) http://raznipix.hit.bg/mypik1.jpg
Занимавал сисе с източна философия, предполагам.Знаеш какво имам предвид. Много ми хареса.


Re: По тъмно не тръгвай, до изгрева стигни
от icodd на 07.07.2004 @ 23:06:07
(Профил | Изпрати бележка)
Няма нужда да тръгваш, защото вече си пристигнцал...Будизъм?-хубавое.