автор: DiABLOLiTiC

... мина време, светът се промени...
вилняха бури, прекършващи дървета,
снегът валя затрупващ планини и къщи,
слънцето печеше - очите и земята изгоряха бързо,
топлина като покривка студ като мъгла...
морето се надигна и брегът заля,
започнах пак да чувствам - изгаряща топлина...
изгреви, залези и пълнолуния, ден след нощ и нощ след ден...
сменящи се бързо... поглед преди да мога да отместя...
помня вчера, днес ли мина, помня вчера - а беше преди месец,
нещата вечни ли са - заминават отминават аз не зная...
стоях на спирка, рейса чаках, студа не чувствах...
погледа безумен помня, очите нежни - страст...
устните й чувствам, забрава, сън...
топлина... гори ме силно, сълзи заливат моето лице...
бягам по-бързо от самото време... тя настига ме отново...
съзнанието ми иска да изчезне, стопи се както лед и остави ме...
полудявам от желание, страст, безумие... кърваво червено...страх...
спокойствие...
стоя и пиша този стих, пред фара на морето...
безкрайно, необятно, вода вода и пак вода... защо вода, защо я помня...
вълните надигащи се бавно...
мина време, светът се промени...
брегът е друг, морето е различно...
а фарът стой пак там непоклатим...
избягах от морето, напомняше ми то за нея...
не можех да го гледам...
море, слънце - топлина изпари се в облак тя водата довей го вятър, дъжд виелица градушка...
изсипа върху мен нощта... брегът е друг морето е различно, а водата тя...
остава същата еднаква, без време и промяна... о вечност!... този дъжд защо вали при мен от солената вода, докога ще бягам, сили нямам... защо... полудявам...
стоя на спирка, сянката й виждам...
слънце силно грее, чувствам студ треперя... боже, изгарям, треска, паднах на земята...
в прегръдките на много жени аз от нея бягах, с поглед унищожавах тях,
чувствах се добре, лъжливо и фалшиво, затварях очи... и тях целувах...
о божество небесно... и страст и страст и страст и страст...
след всяка нова среща остава самотата... мисълта за нея...
чувство силно - непреодолимо,
онази спирка на първата целувка, имаше животни - много малки и красиви, големи силни и летящи, плуват в ледове и студове около нас... прости ми...
но вече аз съм аз а тя е тя и ние няма...
треперех, паднах отново на земята... животните стояха замълчани като хора, тихи, нежни, неукротими... без звук без ярост с доброта и поглед...
а хората в глъч около мен пищяха и се смяха като животни...
затворих очите бавно и престанах да усещам...
чувах животните около мен... започнаха да плачат, да ревът и да беснеят, да искат да запазят моето сърце, треперех... и дъждът от морската вода заваля в този час небесен...