автор: IDAN1

-Ало, здравей! Утре на езерото ли сме?
-ОК! тъкмо мислех да ти звънна по същия повод.
-Да се срещнем направо там. Аз малко ще закъснея.Моля
те да отидеш по-рано. Утре се открива сезона и ще бъде
фраш.
-Никакъв проблем. До утре.
-Лека вечер.До утре.

***

Това беше краткия разговор, между двамата приятели. А
те бяха приятели от детинство. Колко игри са заедно
играли, колко бели заедно са правили? заедно тръгнаха на
училище. Бяха отлични ученици, особено този, които ще
закъснее за езерото. Той беше най-добрия в училището.
Заедно иаживяха първите момчешки вълнения, първите любовни
трепети, първите срещи с момичета, първите целувки.
По-късно обстоятелствата, така се стекоха и за голям
период от време бяха разделени. Казарма, университети,
работа, години наред незнаеха нищо един за друг.

***

Ето сега съдбата, отново ги срещна, вече зрели хора.
Една нова страст, въдичарството, беше в основата на
срещата между старите приятели.
Беше късна пролет. Лятото вече напираше. Проточилите се
дъждове, все задържаха хубавото време.

***

Тази нощ беше измела облаците. Небето блестеше чисто и
лазурно. Изгрева предвещаваше топъл, слънчев ден.
Той се събуди рано. Закуси набързо. Излезе на терасата.
Усети потлия летен полъх. Облече къс панталон и лека летна
риза, изцяло в светъл син цвят.
Приготвените от вечерта, рибарски принадлежности, подреди
в багажника. По пророда е точен човек, префекционист и
всичко трябваше да е на мястото си.

***

Отби се до близкото кафене.Симпатичното момиче, а то беше
повече от симпатично, а не му беше и безразлично, с червена
късичка поличка е включило кафе-машината, в очакване на
пътвия клиент.
След обичайните поздрави, любезсности и закачки, като между
добри приятели, двойното голямо кафе, с възбуждащ аромат е
готово.
Той винаги пътуваше с голяма чаша хубаво кафе. Пиеше го по време
на движение, с неподражаемо удоволствие, на къси глътки. Неазвисимо
от разстоянието, така точно го разпределяше и в момента на
пристигането изпиваше последната глътка.

***

Неотложна работа го заведе в службата. Беше събота и там нямаше
никой. В такива моменти се работеше, най-приятно и бързо. Телефоните
не звънят, никой не влиза, никой нищо не пита.

***

Най-после. Езерото вече го чакаше. На изхода от града, ново забвяне.
Ремонт на изходната магистрала, налагаше отбиване на движението.
Автомобилите се движеха едва, едва през безкраен лабиринт от тесни
улички. Движеха, е силно казано, по-скоро стояха на място и бълваха
недоизгорели газове. Макар и със спокоен нрав, той ставаше все по-
нетърпелив, сякаш този омагьосан кръг нямаше край.

***

Неочаквано колоната се ракъса, раздвижи се, излезе на главния път.
Той сложи слънчевите си очила, настъпи газта. Искаше му се по-скоро
да стигне планинския път. С кеф отпи и първата глъка кафе. Спомни си
за момичето от кафенето и неволно се усмихна, сякаш отвръщаше на
ослепителна усмивка.
Незнайно защо, автомобилите забавиха ход. Чуваха се и клаксони. Пак
неприятност някаква на пътя, с неудовлетворение помисли.

***

Усчмихна се за втори път, когато разбра, или по-точно видя истинската
причина. А тя беше нмаистина красива и впечатляваща.
По десния тротоар, бавно и грациозно вървеше млада дама. Оранжев
панталон, подчертаваше добре оформена, перфектна фигура. Къса черна
блузка скриваше, или по-точно открояваше другите й достойнства. През
рамо, небрежно прехвърлила малка чантичка.

***

Малко преди да се изравня с нея, тя рязко се обърна. Тъмни очила
скриваха очите й. Въпреки това, усетих, че очите й излъчват сила,
магнетизъм. Заладяват волята ти и те привличат неудържимо. Бегла
усмивка, която мойе би само аз забелязах, пробягна като тик по
лицето й и накара нещо у мен да трепне.
Момичето, неуверено направи опит да вдигне лявата си ръка,
С двата крака скочих на спирачката.

следва >