Прости ми, мое миличко дете!
Прости, аз нямам други думи -
върни ме в твойто мъничко сърце,
върни ме, помогни ми!
Прости ми моята човешка слабост -
на слабите е лесно да се скараш,
да вдигнеш пръст и да ги смъмриш,
прости ми - аз нямам право!
Прости ми мойте грешки непростими,
приписвани безмълвно винаги на теб,
но виждаш ли, аз не намирам сили
все по-малка ставам с всеки ден.
Прости ми, че все не те разбирам,
че искам да говориш с думи,
а не поглеждам в твоите очи -
там всичко е, душата не мълчи!
Прости ми, че наивното момиче,
късало с надежда маргаритени листа,
пораснало и твоя майка - то не усеща,
че сега напразно къса твоите листа.
Прости ми всеки миг, в който
гледала съм те от мойте висоти,
забравяща, че всичко си,
че утре ще пораснеш.
Прости ми, миличко детенце,
ако ти не - няма кой да ми прости!