Те имат своя странен цвят и винаги ни карат да се спрем, захласнати, изненадани и с мъничко тъга, да станем по-различни.
Цветът на мечтите,
какъв е, да кажеш ще можеш ли?
Дали е яркият цвят на детският пумпал, който все се върти и променя?
Дали е цвета на куклата мила,която толкова много обичаш?
Или е цвета на очите, на онези детски невинни очи?
Цветът на мечтите е цветът на дъгата,
безкраен, пъстър и див, нежен като росата,
вечен като луната.
Цветът на мечтите, толкова вечен, дивен, красив.
И толкова странен, толкова друг,
че хиляди четки
няма да успеят да го претворят.
Розов като дъвка,
лъскав като бонбон,
цветът на мечтите е не един,
той е милион.