 |  От стихчетата знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах.
Не ме упреквай и не ме хвали.
Приятелю, сърцето ми е рана.
Какво да правя, много ме боли...
Публикувано от BlackCat на 21.01.2006 @ 08:01:23
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Приятелю!" | Вход | 13 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Приятелю!
от dafna на 21.01.2006 @ 09:05:30
(Профил | Изпрати бележка) | Приятелю, знаеш добре,че стиховете не са за всеки. И хлябът на поета не е бадева. За разлика от занаятчията, поетовото се мери от времето. И когато бъдещите археолози разровят нашите останки, ще намерят гърнетата на занаятчията, но може и да не намерят стиховете ни. Занаятчията няма да го разбере...
Поздрави! |
Re: Приятелю!
от vesi_lina на 21.01.2006 @ 09:23:43
(Профил | Изпрати бележка) | Живота си отиде, аз останах.
..........................................
!!!!
Веси и Лина и Пин4е са до теб,приятелю!
Гуш* |
Re: Приятелю!
от lusi на 21.01.2006 @ 13:23:47
(Профил | Изпрати бележка) | Аз мисля си, че ти си интересен,
че стихчета кат песен ни редиш,
показват, че животът е чудесен,
и топло стана в зимните ни дни! |
Re: Приятелю!
от Meiia на 21.01.2006 @ 13:32:27
(Профил | Изпрати бележка) | Какво да правя, много съм живял.
-----------------------------------------
Не всяко дълго живеене ражда подобна изреченост в стихове, писани или неписани.Стихотворението ти е ведно молитва, разкаяние и прошка или просто тиха искреност, която само пред приятел, истински, може да бъде извадена на показ.
Животът си отиде, аз останах.
-----------------------------------
Този ти стих ми дава смелост да споделя тук едно свое стихотворение, което, мислех, е доста крайно. По някакъв начин то кореспондира с идеята за разминаването ни с живота в самия живот. Посоката е друга, но усещането..Ето:
Време е, живот
Време е, живот, да те приема
такъв какъвто си. Проклет!
Ни приказка, нито пък поема,
дори не някакъв си там куплет,
изпаднал от незнайна песнопойка.
Наричане, баяние или молитва.
Пропискване на сънна млада сойка
и чучулигата, когато литва.
Любех те, а не узнах какво си.
Неписан ли от никого роман ?!
Пак скривам смисъла с въпроси.
И тръгвам. А ти? А ти оставаш сам.
|
Re: Приятелю!
от feniks на 21.01.2006 @ 16:46:14
(Профил | Изпрати бележка) | Болката ражда истински силната,проникновена поезия,онази ,която бълбука в дълбините ти...
Поздрави за стиха!
От мен |
Re: Приятелю!
от Den i nosht на 22.01.2006 @ 08:38:29
(Профил | Изпрати бележка) |
Какво да правя, много съм живял.
Приятелю, сърцето ми е рана.
Какво да правя, много ме боли...
! |
Re: Приятелю!
от miro (zdraveizdravei@mail.bg) на 23.01.2006 @ 20:47:30
(Профил | Изпрати бележка) | Болка.
Болкооооооо.
Болчице.
:)a ina4e bolkata ne e li priznak 4e si jiv.
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 845
ХуЛитери: 2
Всичко: 847
Онлайн сега:
