автор: Ladybird

Тук, затворена в тази кула,
Принца на сърцето си очаквам,
но не бях дори и чула,
че взаимността ни ще оплаквам!

В Двореца аз танцувах -
дните ми се нижеха красиви
и на воля си лудувах
сред придворни дами, приветливи.

Но това тъй бързичко отмина,
щом край стария и мъдър дъб
него срещнах в шумната градина,
след което, в кулата, почувствах скръб.

Тук обмислям тайната на любовта,
бликнала под звуците на арфи и цигулка -
отговор откривам в радостта,
раждаща желанието да бъда булка.

Любовта тъче се от моминските мечти,
раждащи се в нощна тишина,
в която лунните лъчи,
сътворяват нежна ведрина.

В тази мека, лунна светлина,
в която всички са заспали,
чувствам, че от мойта добрина
устните му са като корали.

Учили са ме на философски тайни,
но изглежда, че пропуснаха една -
как от радости омайни
себе си да сътворя като жена?

А Мойсей е в мене влюбен
и за него аз копнея,
но какво ли значи да е любен -
над това се чудя и немея.

Ах, тай някой в гората,
сякаш сенките раздвижва -
да, потрепват и листата,
принцът се придвижва.

Но защо такава жажда
хоризонт гради на красотата -
може би страстта така се ражда
у мъжа и у жената?

А страстта е тъй могъща,
но пък, трепетна и нежна пеперуда,
че и двамата обгръща,
а пък мен ме прави луда.

Там, край розовия храст,
на отминалия вече бал,
аз усетих тръпката на страст
с чистотата на опал.

И почувствах се тъй леко -
някак нова, пълноценна,
щом докосна ме диханието му меко,
правещо интимността ни скъпоценна.

Но защо ли Той се бави -
всичко е по точен план:
каза, че чрез връзките си здрави
ще спасиме бликналия плам!?