автор: me4kov

...тях май със сигурност е същият тревоман с обикновена прическа. Даже ме пита "Ти къде се изгуби?" Излъгвам "В Барселона, обадиха ми се спешно", но на въпроса какво се е случило после с Давид нещо премълчава. Дали пък нещо странно не се случило?
Както и да е. Та Давид не спира да ме плаши.
Дали не е котето Котраг - Пушко със срязана опашка, което си взехме с Миленчето от двора или по-скоро то ни намери мяукайки. Или Пушко е просто негов агент, в който Давид прониква чрез някой магически сеанс и ми указва въздействие с поглед. Не, не, глупости, ти Пушко мой си драконче - пазител от зли духове. Или пък редовно се каня да го срещна пред нас, на Графа, когато излизам да си купя пиле. И прочие и прочие. Но сега за Истината...
Разбира се преживявам и разказвам случая много пъти и всеки път подреждам нещата осветени от неочаквани ъгли. Дявол ли е Давид - Дяволчето Фют или просто психопат и манипулатор. Сходни трикове изпитах на гърба си до погнусяване от дъртия педераст Емилио от Албергето. С невероятен приятелски чар и някаква дума на български с която ме заблуди че е земляк ме вербува и намери работа за двамата, която можеше да свърши и сам - три дена да лепим театрални афиши. През това време Емилио ми влизаше подкожно, рязко сменяйки тактики от разнообразният си репертоар. На очарование, на истинско приятелство, на готин хумор, на благородни приказки, и най-вече от един момент нататък на изпросване на комплименти, преминаващи в гадни свалки и секс закачки + бащинско поведение, отключващи отдавна забравените ми рефлекси на синче, на секс крънкания, които след като му се накрещявах, заменяше със сцени на поправяне и сърцераздирателно изповедно мрънкане за да го теша, седнали на някоя пейка, а на следният ден пак за да излезне разочарован в очакванията си щом пак му се накарвах. То в началото голям симпатяга ми се стори тоя леко индиански Бай Ганя инженер, ама на края ме зашашка отвсякъде. По едно време така ме обсеби че си помислих "Дали пък тоя дърт гей Емилио не е бащицата на колумбийчето Давид, дошел за да ме оплени както трябва че да си отмъсти за честта на чедото?"
Всъщност Емилио беше от Венесуела, като Давид показваше снимки на боготворената от него майка и на многобройни братя и сестри, на рано отлетелият баща коцкар. Беше и велик измамник. С жена си по семейно му другарували с друго семейство, за да въртят двамата мъже-гейове любов. После в Испания стъпвал на крака като гей-държанка на някакъв богат стар сеньор. Сега учеше за монах за да го приемат в някакъв мадридски манастир. Както и при Давид разбирах някои моменти /както и чувах признанията му че бил "Много лош човек" щом го жегвах че е "Прокълнат"/ на ден по лъжичка. Емилио искаше от мен същото като Давид: - да станем приятели, да си наемем квартира, да си търсим обща работа, но тук идеше явно въпрос не за споделяне на парите и рисковете, а на гъза ми, като спонсорирана манекенка, а аз мислено се събуждах някоя сутрин в тая наша квартира с овързани ръце и крака току до радостните му хихикания. С това свое изкуство на зрял манипулатор ме погнуси централно, но след като бързо си прибрах парите от афишите се отлепих. Емилио бързо ми се размина от съзнанийцето за разлика от Давид.
Ама явно сред тия хора латиноамериканците виреят професионални измамници Леонсиовци - нещо като национален спорт им е във факултета на Уличният Университет. Като се върнах вече погледнах със съвсем друго око на латино-сериалите като нещо бая истинско за ония ширини. Както и за незавидната участ на хубавите момичета и жени въобще, както и на темата за дявола в старинната живопис в частност и прочие...
Сега за Давид, познат и като Фют. Освен професионал младша възраст той разбира се е от тоя тип простовати типчета с които съм се сблъсквал в детството. Арогантни и озлобено-надъхани са ми се нахвърляли като на плячка /плах и строго възпитаван/, избиваше ги на бой под предлог от рода на "Що са ти толкоз дълги миглите?" Не успях да се сбия с едно такова селяндурче "Пумата" на пионерския лагер в Зелин - ІV клас, ама като подготвак в Испанската здраво згазих един "Миньора". Давид е и от тоя тип срещани комплексарчета, които ти се умилкват с може би искрена възхита, търсейки изгода или очарование от партията с набелязаният като "силен", в един момент задължително за да ти се сложат грубо, грубо и съвсем ненадейно. Радваше ми се Давид, ама бързо почна да ме надцаква - "Ама ти що не го преби?", "С колко жени си спал?", "Ей сега да видим дали ще те ковна както индианче - мечока Голиат", "Ама какъв си такъв еснаф, а се пишеш интелигент" и "Ей сегичка ми падна ти и ще те обера, мушна или насера от страх" - изведнъж ми се показа в целият си блясък. Разбира се Давид, съдейки по старшата категория на Емилио, много ме хранеше, опипваше, играеше, като плановик към инвестиция, намирайки общите неща и прокарвайки целите си. Но Давид съвсем действително очароваше с безкрайно богатият свой свят на вдъхновен революционер, идеалист и бунтар, крадец, Казанова, мислител, магьосник, палячо - шарлатанин. И с такъв готин недостижим шизофренен блясък на специализант безумец.
Разбира се в дъното на произшествийцето, освен моят характер изписал на челото ми "Будала" както и някаква бездънна инфантилност е и крайната ми лакомост за приключения... Да се докарам до състояние на заклан в ръцете на непознат не е много умно. При това го знам от тревоманските си подвизи... Човек нетрениран редовно и вродено параноичен като мене трябва да е доста придирчив с кого да се напуши зверски, защото се случва по-тревоманите да почнат да се слагат ужасяващо, да влизат грубо..., особено когато ги засипвам с приказки. Фют или не, но преживяващ се за такъв, Давид ме тресна отвсякъде точно когато бях напълно разтворен и вибриращ, както казва Миленка, във фаза на неконтролируемо изтичане във Вселената, когато е хубаво да се привържеш към нещо и да се вглъбиш във себе си. Такива случай назоваваме с Миленка "Тревомански травматичен отпечатък". В резултат на един такъв ми хрумна алтернативната по-дяволска теория - за разтварянето на дверите при напушване с непознати, повечето - носители на духове, които просто развързваме и обменяме или поканваме от близката околност за първи път. И най-важното - Фют ме тресна възможно най-неочаквано. Защото тоя Давид преди да го видя като Фют, покрай нещицата, които трябваше да ми просветнат рано, рано, наистина или манипулативно, беше за мен страхотен приятелски кадър.
Разбира се тая изненада ми дойде ужасно и защото много дълбоко преживявам предателствата, които, вярвам разпознавам за да не ги допускам към никого. Та вярата ми в приятелството, в Човека и тинтири-минтири. Но ако се дири Истината за случилото се, трябва да бъда честен докрай.
Защото самият аз бях дълбоко нечестен към Давид, защото му се радвах и му давах път напред без нито веднъж да го скастря, защото не ми се искаше да задълбая в долавяното очевидно противоречие на нашите външно уж сходни позиции. Ето че момчето Давид е дошло с целият си багаж в Мадрид за да оцелее, според както е оцелявал и на каквото се е научил в родна "Коломбия". А аз - маминият, да сондирам обстановката за възможности и при неудача, хоп, да се завърна при доброто си възпитание. Макар и аз да имам рефлекси на оцеляване, защото ако нещо не особено важно ми липсва, например трева, а някой до мен има, ставам бая използвач. Та аз бях същи лицемерен колонизатор спрямо това момче, просто един човек отишъл да се понаприключенства, да, с етика превъзнесена, която обаче по-скоро отвеждаше към състоянието ми на гаден естетически турист.
А Давид е много умен и чувствителен и всичко разбира. В един момент е разбрал в цялата загадъчна сложност на своят си начин. Защото момчето по-скоро не е търсело донор, ами "боен другар", ама не каквито аз съм търсел и съм имал - тип "Нирвана-колежанче" или в по-честият случай, някой с който да умстваме, според предначертани общи полета, а истински боец - с който да граби и да споделя. Инвестирал е той в мен, но и искрено се е разочаровал от измамата, която съм му спретнал, защото при мен търпението и баламурщината са едно тактическо оръжие на прикриване, на заобикаляне и отлагане при което не спирам да оценявам от близо - в един момент за да срежа вътрешно, или ако приема - скоро, пак потайно да преодолея. Ударило е на камък момчето - да голям егоист и самолюбец - измамник, вероятно намиращ бойните си другари от сърце и също толкоз от сърце непрестанно надмамващ се с тях като съдостоен към съдостойни, докато в това надцакване се види кой е по-силният и кой се е оказал донора.
За жалост на баято ми идеали ми иде да призная, че прехваленото мъжко приятелство в края на краищата е нещо като временно приета симбиоза, която покрай покрай всичко друго, винаги отвежда до състоянието да се наложиш като силен хищник единак, да властващ в препотвърждаването си, да си ти, защото ако не се харесваш неимоверно над всичко и всички или ще се разпаднеш, загубил основания... или ще станеш християнин в Христос, или трябва да си споделено влюбен. /Но тук темата ще отведе на другаде./ Просто стратегиите ни с Давид били различни.
Ударът що ми нанесе под формата на среща с Дявола, било то и Фют е в резултат на този наш опит за симбиоза в надцакването. Опит в който загубих и победих в естественият му финиш - Свръх - Шок /в случая най-гнусен, но и интересен, и най-вече "Слава на Тебе Господи!"/ - което е и подстъпа на едно по-сериозно явяване на Истината. Всяко нещо и особено Истината си имат цена. Нали инак все пак нямаше да мога да разкажа нещичко, поне за мен напълно необичайно, а именно за мен и Фют и относно въпросът за Истината на случилото ни се в Мадрид.






(2004-2005г.)