автор: dany_bany

"В природата на жената
е да не обича, когато е обичана,
както и да обича когато не е"

Дон Кихот

О, моя призрачна принцеса,
Защо мълчиш, кажи?
Не искаш гласът ти аз да чувам,
А може би не разбирам твоето мълчание
Изпълнено с усмивките на боговете,
Които те дариха със живот.

"От мрака идвам аз, затуй съм призрачна.
Принцеса ме наричаш само ти!
Аз нямам вече глас,
Дори не чувам боговете да се смеят.
Разбери, че твоята принцеса не е жива..."

О, моя призрачна принцеса,
Защо тъжиш, кажи?
Не искаш аз да знам,
Може би не искаш да показваш слабост.
Късаш бели асфодели,
А сълзите ти във тях попиват.

"Твоята принцеса не е тъжна,
Не иска нищо, виждаш, че е слаба...
От болката горяща вътре,
Полета от цветя изгаря...
Полета с бели асфодели..."

О, моя призрачна принцеса,
Защо отбягваш ме, кажи?
Не съм достоен аз за тебе...
Смъртен, позволил си наглостта
С тебе думи да разменя,
Красотата ти да пие със очи.

"...а там си ти, небето е в очите ти.
Ти виждаш мрака, ала той не вижда тебе,
За него си поредното красиво цвете,
Което ще обсипе с лед...
Което с думи ще убие..."

О, моя призрачна принцеса,
Сама ли искаш да осъмваш,
Какви са твоите мечти, кажи?
Не търсиш ли дихание
Със твойто да се слее,
И морна да заспиш на топла гръд?

"Аз сянка съм, една принцеса - призрак,
отдавна вече не мечтая и не дишам,
отдавна съм погребана от мрака
и с черно думите изписвам...
КАКВО Е ТОПЛИНАТА?..."

О, моя призрачна принцеса
Не те ли е грижа, че искам
В любов да те окъпя цяла
С тялото си да те стопля
В прегръдките ми да потънеш
С целувки да те галя?...

"Нима не знаеш, нежно цвете,
че призраците нямат тяло...
Прегръдки не усещат
И ръцете да се сгреят не успяват...
В лед е то - сърцето..."

О, моя призрачна принцеса
Грешен ли съм, че желая нежност,
В лед ли е сърцето ти, кажи
Или зазидала си го с омраза
Няма ли останала искрица обич
Да тлее нейде в теб?

"Твоята принцеса е затворник,
но сама желае мрака, самотата...
Затуй най-малко си виновен,
че цяла от омраза е излята,
без нежност и без светлина..."

О, моя призрачна принцеса
Страхуваш се да не би да спреш
Да ме вдъхновяваш някой ден
И да почна друга някоя да величая.
Превзела си моето съзнание
За тебе само аз мечтая.

"Не ме поисквай - никога!!! Убий мечтите!
За никой вече нямам жал...
Дали си дявол или бяло цвете -
Все едно - ще те удавя в кал...
Аз вече не обичам... Никого!

Затуй - върви при друга, ала се пази!
Сърцето си дари на истинска принцеса,
От тази само ще те боли...
И ти ще станеш призрак като нея,
И ти ще си безмилостен! Помни!

Реки от скръб ще се излеят
В царството на мрака!
Аз моля те - върви си!!!
И стой далеч от призрачни принцеси!..."

О, моя призрачна принцеса
Да обичаш можеш ли, кажи?...