автор: dany_bany

Дъждовна вечер, тротоарът спи.
Градът притихнал е, почива.
С бавни стъпки под дъжда
Аз разхождам се, мечтая.

Безцелно лутам се като хлапак
Избягал за пореден път от вкъщи.
О, как искам в тоя мрак
Да срещна теб. Не знам къде си.

Дъждът не спира да вали,
Подгизнал съм до кости вече,
Но няма да се върнеш ти,
А аз съм пълен със въпроси.

Знам, че съм сгрешил. Прости!
Не искаш да ме чуеш вече,
А раната не спира да боли,
А аз със пръсти в нея ровя.

Да си щастлива исках. Но уви!
Със щастие те задушавах само,
А ти си тръгна призори,
Дори не каза: "Сбогом".