автор: pawleta

Това е обидно, но много приятно. В момента си творя и за да натисна бутона със запетаята ми се налага да повдигна опашката на папагалчето. Пръстчетата му са толкова тънки, че минават между клавишите , но за щастие стъпва леко, като балерина и не успява да натисне нито един. Сега дебне да светне лампичката за главните букви и
настървено почва да я кълве, спре ли замира в очакване. Та обидно ми стана , но и приятно, че пилето помисли носа ми за клюн. То вярно и по форма и големина го докарва, ама бива ли чак така. Решило си нещо и хоп каца на гърдите ми покатерва се нагоре и започва да подлага гушка и да я чеши в носа ми, след това започва да трие клюнче в него. Че така ,този ми ти арабски нос е като герб на фамилията от незнайни времена- или поне незапомнени от мен. Та много , много отдавна когато гръбначния стълб на прадедите бил още мек, а земеделието развито родата си го ползвала за садило, голяма придобивка било...дааа. Ма на променят се хората , нравите , обичайте и сега гордостта пак е функционална, изобщо големите работи остаряване нямат. А тайна за оформяне на такъв нос има и аз смятам да я споделя с вас. Докато сме бебета в утробата на майките си ни набутват лицата в задниците и така се оформя един ми ти нос по формата на...и по дължината и.А щом се родим сме изгубили интерес за скритото и потайното и това което не ни влиза в работата . Демек за интимния живот на другите .Сега, аз ще продължа с моите наблюдения над птичето, че забелязвам нещо интересно. Нали не знае що е горещо и студено от време на време каца на капака на печката дреме си , а стане ли му некомфортно просто се изместя. Което според мен ще рече, че чуждия опит и заучените положения осакатяват понякога нашия лично опознавателен характер. Но това е друга тема. Нея я броя като личен опит и нямам намерение да я споделям с никого.