автор: butterfly

Дама
без Гордост и предразсъдъци,
с Усещане за жена
и тъга,
равна на Сто години самота -
това съм аз.
Открих звезда
за 17 мига от пролетта,
но не можах да я озаглавя,
защото Последният пощальон умря
на върха на една Студена планина.

...................................

Нежна е нощта,
ние спим
Трима души в една лодка
и Всички пътища водят към Рим.

................................................

Ей ти,
Не ме гледай така, момче -
Светът е за двама!
И Не ме разсмивай -
не бих се влюбила в теб,
ако не си Великият Гетсби.
Не можеш да ме опитомиш,
защото не си смел като Князът;
не можеш да ме укротиш,
защото съм Опърничава;
не можеш да ме убиеш,
защото съм Присмехулник.
Тогава...
Сбогом на оръжията -
Смъртта е занимание самотно.
Да му пийнем по едно
За старата любов
и да изтанцуваме Последно танго в Париж
за 11 минути.