автор: Marta

На Петя Дубарова
(Днес е рожденият й ден)

Светлини замерват ме в лицето,
витрините се смеят с стъклен смях.
Дъжд вали. Изповядва небето.
Отмива от земята всеки грях.
И аз вървя - пречистена и нова,
дъждът - прокоба лее се над мен
и чувствам се порасла и готова
за моя зрял, най-първи ден.
А вятърът се смее в свойте шепи
и мракът син подава ми ръка.
Под мене шепнат улиците слепи
и искам да вървя безкрай така.

1989 г. Бургас