автор: Layla

Хайде,
сложи ме на масата,
там сама,
между чаши и свещи,
вечерята ще се забави,

за това пък аз съм гореща,
разтваряй устните,
подлуди сетивата,
побъркай тялото,
зная че искаш,
изпий до дъно, тънката чаша,
разбий я в мрамора,
да, без да мислиш,
попивай капките,
впримчи сетивата,
наливай в огъня тихата лудост,
гори на пламъка,
след колената,
с глезени тънки ще те обвия...

и като копие мое безсрамно,
нощта ще слезе,
тихо и плътно,
извика ли ме,
крещял си напразно,
и да не си,
вече е късно.