автор: dara33

България грее в усмивките на българските деца, които продължават да се раждат въпреки суровата действителност. България е в красотата на жените определяни не случайно, като най-красивите в света. България е в отрудените ръце на българина, корави и можещи да дават нежност... България е в сърцата ни.

България е тук! Тя е на своето място, но къде се скри и стопи българският дух? България е в очите на майките български, в които има болка и тъга по децата им... Страшно е да знаеш, че търсят пътища, за далечни страни, защото не виждат как да се справят тук - в своята родина. Недей плачи майко българска и ти моя Българио! Оцелявали сме през вековете, ще се справим и сега. Вярвам, че България е благословена страна и е, и ще бъде на своето място, каквото и да се случи...
България грее в усмивките на българските деца, които продължават да се раждат въпреки суровата действителност. България е в красотата на жените определяни не случайно, като най-красивите в света. България е в отрудените ръце на българина, корави и можещи да дават нежност... България е в сърцата ни. Тя е в нашите души, болки и сълзи. Красива и истинска, ту тъжна, ту щастлива, ранена, но оцеляла тя е тук! България, нашата измъчена България!
Има те, мила родино, ще бъдеш и утре аз знам, че въпреки тежките рани ще бъдеш ти силна и горда, каквато си в нашата история. България не е измислица, химера, фантом или някакъв придатък на световната история. Тя е факт с феноменалната способност да търпи метаморфози, но да запазва същността си. България не е кръстопът за удобство на чужденците. Тя е мост между страни и държави, които търсят пътища едни към други. България е отворена към целия свят.
Не се срамувам да се наричам българин. Изричам го гордо и в сърцето си усещам топлината от гордостта породена от величавото минало на народа ми, от онова пламъче, което всеки носи в себе си, но не винаги вади на показ, даже държи скрито, защото го е страх, че алчни очи, ще го погубят. Българино, стани! Изправи се гордо и изпъчи гърди, има с какво да се гордееш. Не навеждай глава под ботуша на чужденеца, не продавай богатствата си за центове, не се отричай от себе си и родината си. Нека не предаваме България, нека я спасим обединявайки се под взоркият поглед на Левски. Българио, поклон пред теб! Пред твойта сила и незагасваща мощ. Ти оцеля Българио след тежки робства, ще оцелееш и сега. Съхрани културата си, вярата си. Не се остави да те унищожат.Няма да се оставиш и сега. България е в твоите очи, и в моите... Тя е тук и во веки веков! Защото докато има Българи, ще има и България. "Юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин?" звучи в нас въпроса .
Нека не се срамуваме, няма причини които да сломят гордостта ни... България е там, където трябва да бъде! И ще пребъде, защото е малка, но велика страна! България е в нас и ние в нея, неразривно свързани както пъпна връв свързва майката с детето. И няма нещо или някой, който може да отреже тази връзка. Тя е вечна, като света... Силна, като Исус на кръста, непорочна като зачатие със името на Любовта, Вярата и Надеждата. Поклон пред теб, Българио! Родино моя, любима моя, страдалнице моя, гълъбице моя... Рей се свободна и красива, истинска и ранима, но никога сломена, и никога победена от отчаянието.
Де е България? Тя е тук и ще бъде, за да пребъде...