автор: pawleta

Олеее това гъделичка. Ха- ха- а- а. Извинете, но папагалчето ми заспа на рамото върху полото под грейката. Сурна се на долу и сега драпа нервно да се върне на мястото си. Правилно неговото място. Пази си го дори от мен.
Вкарам ли ръка да го помилвам започва свада с пръстите ми. Леко ги кълве - подсещащо, че там е запазено. Докато се намества въртейки се с пера гъделичка лицето ми, с ноктенца се опитва да се задържи, а клюнчето му дърпа яката на блузата. Не разбирам само защо трябва да набута главата си под яката до кожата ми. Намести се. Пърха си нещо и леко почна да натежава- отпуска се. Топлинка струи от малкото му заспиващо телце миришещо на пиленце. Сутрин все още вдига голяма врява, но пък се научи да излиза и влиза само в клетката , когато реши разбира се или по-точно само като огладнее . Каца върху ръбчето на стъкления аквариум с рибите и после се прехвърля на клетката. Понякога му се потапя опашката във водата . Рибките очакващи порция храна се отправят бързо натам , но остават излъгани. Понякога преди да излезе дълго стой и оглежда. Впива очичките си и следи всяко движение и звук . Когато не му обърна внимание започва да прелита много ниско над главата ми. Крилцата му хруптят по-въздуха ,а въздушната струя ме залива цяла. Смешно е , особено като го видя доволен, че ме е разсеял. Кани ме да го гоня. Играе си и става все по-сигурен в себе си. Е фалове стават ,но бързо му минава или просто забравя не зная точно. Миличко щастливо същество. То може би не знае какво иска, но пък си прави точно това което му се прави. Може и да ограничим живота му, но то пак ще си прави това, което иска в него момент. А ако беше свободно и имаше избор...като нас, като хората?