автор: pc_indi

Заплачете,очи-егоисти!
Пуснете на воля сълзите!
Душата ми плаче неистово-
не е време сега да пестите!
Или мислите,че съм силна и жилава,
че ще ми мине и без сантименти?
Уморява ме тази сила-насила.
И аз имам тежки моменти.
Или смехът ми създава илюзии
за безоблачно и слънчево време?
Той е един от жалките плюсове
на моето гордо племе.
Тежко ли ми е,-той ми помага,
дори по корем да се влача.
Но,макар да не ми приляга,
понякога имам нужда да плача.
Сега поплачете,очи мои-неплачещи,
сълзите си не щадете!
Пречистете душата ми страдаща,
пък утре се усмихнете!