автор: new-born

(но без бутилка ром)

Изрече над червения корем
думи някакви, пожелания за радост
пък с клатушкане в тъмата изпари се.
Чувалчето прокъсано и бледно
до краката ми като кученце присви се,
нагълтало играчките безброй.
Аз ли ще съм Дядо Мраз вече,
питам без да очаквам отговор-
край мен припяват коледно снежинки само.
Слагам чувала на лявото си рамо,
поемам напред, несигурно и жалко,
оплаквайки съдбата си на скитащ дядо.
Ща не ща, работата ме зове,
децата по света са много,
а утрото носа си веч подава..

Та подаръци ще разнасям до сетните си дни,
пакети без подател.
И се моля, поне веднъж за мене си спомни,
нека стана получател!