автор: cobra

Проблясваш във очите ми и бавно,
настръхващо
се спускаш по обвивката,
а кожата ми топла и кристална,
поема устните ти,
колко те желая
и мъжката ти воля,
невъздържана,
разтваря сетивата ми
до краят им,
езикът ми обхожда раменете ти
надолу,
полудял и без задръжки,
се спуска бавно
и разтваряш коленете ми,
потъваш в топлината им,
притискай ме,
от твърдото усещане,
потича кръв по лудите ми вени,
обичай ме,
побъркващо,
на тласъци,
да те усещам целия,
люби ме.

И ако спреш, повярвай ми,
наистина,
прости ми, Господи,
ще те убия!