автор: mai4ka

Два след обед. РПУ. Мъж закопчан с белезници за стол, две джебчийки, клошар, трима полицая и мое Височество.
-Как все на вас се случва? Добре! Обяснете ми как за два месеца са ви откраднали осемнадесет колички? - глас подобен на скърцане. Явно твърде често задавал точно този въпрос.
Любопитството влезе в кратка схватка с възпитанието ми и спечели с нокаут за около секунда. "Я да видя."
Видях. Възрастен човек. Очевидно клошар се жалваше на единия полицай. Доста страстно според мен. От излиянията му стана ясно:
Първо: Преди три дни някой демон, вероятно от оня свят, е приватизирал осемнадесетата поред количка.
Второ: Полицията не можела да си затваря очите, за това така подло деяние, независимо от факта кой е извършителя. Те престъпленията в подземния свят най-често ставали. Чувал бил той, че назначавали агенти за там. Тайни. Настоявал да му отпуснат един. Сега. Веднага.
Трето: Редно било, полицията да не се прозява, когато разговаря с професор. Наглостта не била основна черата на балканските народи. Придобита била. Преди двеста педдесет и осем години от...
Не можах да науча от къде е продобита наглостта, но пък получих сведения относно гласовите данни на джебчийките.
-Аууу... Ша ти 'збивам на зъбите. Крадла мръсна. Нали по равно, ма! Да ти 'съхват ръчичките, да ти 'съхват. Давай парите!
Последва двубой с включени елементи от кеча, борбата и може би коленето на кокошка.
Изглежда усмиряването на двете божи създания, не беше по силите на пазителите на реда. Професора обаче реагира адекватно. Бастунът му много помогна. Ще го прекъсват те него! И то точно когато образова родната полиция. Безобразие!
Тъкмо си помислих, че най-после ще науча отговора на въпроса от изключителна социална важност "От къде се е взела наглостта на Българина?", когато се появи нов персонаж на хоризонта.
По моите изчисления такива хора отдавна няма. Явно съм зле с математиката. Жена. С перука. Цялото и облекло даваше ясна представа за модата от преди сто и петдесет години. И за прическите също.
Поздрави професора и сподели, че милото и котенце се покачило на твърде високо дърво и търси съдеиствие, за промяна на въпросната ситуация, с оглед здравето на животинката.
Бастунът отново бе използван. Този път за да напомни, че нейните дребни житейски проблеми са нищо в сравнение с образованието. И освен това - реда си е ред. Котенцето ще почака, докато не се намери агент достоен, да разреши тайната на похитените колички.
Тук е редно да спомена, че мога да си позволя билет за театър, така че посещавам Районното само в изключителни случаи. Това може би обяснява, защо ме повикаха на горния етаж и отново не можах да науча, основни закони по които функционира днешното общество.
След около час и половина напрегнати и не дотам ползотворни разговори бях изпроводен по живо по здраво.
На тръгване стана ясно:
Професорът е стигнал до единадесето: Купил си е нова количка. Охраната на личните вещи е от изключителна важност за оцеляването на индивида. Пикае му се. Средностатистическия човек пикае на около четири часа. Да! Знае къде е тоалетната. Няма да говори по тихо. И няма друга работа в момента. Вироглавството...
Излязох. И... О, боже! Количка. С две колелца. Стара.
Интересно!
Коварна мисъл се загнезди в ума ми: " Да я взема. Така и така няма да остави полицаите да си вършат важната работа т.е. моята. Поне да има причина за тяхното напредване в социологията."
"Хубаво я взех количката. Ами сега какво да я правя? Още си нося чантите в ръка."
Жалко подобие на гараж в съседство предложи услугите си. Леко отворената врата си беше истинска покана. От най-изисканите. Влязох да оставя уликата, за моето морално падение и...
Виж ти! Колички! Преброих ги. С тази в ръцете ми - точно деветнадесет.

__________________
Дотук добре. Обаче автора се пита: Кой е лошия в случая? Клошарят, полицаите, този който разказа тази история или този който го видя, но не направи нищо за да промени нещата.