Без тебе съм сякаш безплодна пустиня
и извор пресъхнал без дъх на живот.
В душата ми-пусто е,вятарът вее...
и прилепи черни в нея кръжат
Ти моето щастие грабна, отнесе.
И слънцето нейде залезе за мен
и чувствах,че мойта душа е обречена
самотна да броди навеки без теб.
И дъхна в лицето ми смърт огрозяля.
Разнесе се кикот в глухия слух.
И в черното нищо навеки стопих се
без никаква болка,без звук.