И да ма питаш и да не ма питаш това съм си аз, Бай Колю Кекето
.Когато яз си подмятах в ей тия мойте ръчички доларе другите, освен лев и рубла друго не бяха и чували даже.Знаиш ли кво е да си тираджия на врето в Пазарджик?Знаиш топки!Тва дето ше ти го разкажа сига и на дивиди и на лента не си гу виждал,пък няма и да ти трябва.Пулучи са така, че в Пазарджик ми се наложи да си наема квартира.Не за друго ами са налагаше.Поразпитах тук там и улучих.Оказа са една хазяика дето по интернет да я търсиш пак не са знай дали ша я улучиш.Не стига че вдовица ами само едната и нянка голяма колкото училищен глобус,ъпък зърното и колкуто ивайловградски бадем ама от най качествените.Пън като та погледни само веднъж и ти става ясно за какво сън не я фата през ноща и за какво си мисли през цялото денонощие и останалото време.Само че аз не съм ахмак да са хвана.То тогава и не бях закъцал за женску,щото само ние тираджийте имахме нес кафе.Заради негу саму колку жени ма употребиха в тия години ама както и да е.Не можи тиражия да посегни на хазяика.Тиражията тая квартира му трябва да уставя в нея стокаКато му изчезни стоката и попита хазяиката:Кажи каде ми е стоката?Тя какво ще му кажи?
-Ти нали ма употреби?За какво ти е стоката?
-А пък жената хубава отвсякъде,хич не е за оставяне ей така да върви незадоволена по пътищата като руски самосфал за бензин.Нали съм чвяк викам и:Хазяйке ше та уредим.Имам един кулега точну за тебе е.Лика прилика сте си кату две успуредни еврупейски магистрали в Германия.Като гу гледам учите му гледат жените саму от кръста надолу и то многу задълбучену.Докарах го една вечер подготвен.В смисъл беше донесъл уиски,кишу, мишу,нес кафе,без нес кафе тогава неможеше.Запознах ги колкото можах и в един момент когато ги усетих вече че си приказват,са направих на артист.Въх викам -с болка в глъса-кво ми стана на стумаха и хайде в мойта стая.Така де ,каква работа имам там?Аз мойта я свърших.Легнах ,угасих лампата и ма няма.Добре ама по едно време, ужас!Тя взе да цирика с всичка сила а той тропа по стената най гръмогласно.Викам и Кольо трай си тва не е твоя работа.Викам си викам ама тя пак писка и пак тия думкания по стената.Тогава вече си викам:Кольо щеш,нещеш трябва да идеш да видиш какво става.И отидах.Такова нещо и на филм не сте виждали.Той колегата през деня да бил на зъбулекар и да вземат да му извадят един зъб.Кату я засмукал за нянката и зърното и са заклещило в празното място от зъба му.Нянката и нали такава голяма и обгърнала главата му и той не можи да си вземи въздух и затова бамка с юмрука по стенатаНея пък нали я боли ,писка та са късаСпуснах са яз кату лъф,дръпнах я силно,тя изписка на утклещено и той в последния момент си взе въздух и още ми е благодарен щото го спасих от явна смърт.Още си е жив и здрав само дето още мрази забулекарите