автор: marvindeep

Приказки за лоша нощ
Животът май е сцена.Или поне така твърди един именит поданик на нейно величество. И ние всички сме артисти. Наистина велика мисъл, но както повечето такива и тази е блестяща, остроумна и неизбежно непълна, а едно допълнение би хвърлило съмнение върху автентичността на блясъка й и би лъснала неприятната прилика със стъклено украшение. Пълното отсъствие на талант на огромна част от самодейците-любители, удобно пропуснато да бъде споменато в оригиналната сентенция, определя почти без изключение, независимо от понякога скъпите и претруфени декори, съмнителното качество на представлението. Жалки и гротески пиески се разиграват безспирно, нанасяйки незаслужена обида на всеки средностатистически ценител на изкуството. Неоснователната самоувереност на изпълнителя пък придава комичен характер и усещането за долнопробен фарс дори и на най-сериозните и драматични етюди. Основната сюжетна линия, задължително претрупана с кича на масовите и личностни самозаблуди би могла в почти всички случаи да се сведе до: "да бъдеш или да не бъдеш". Всяко излизане от релсите на конвенционалното вдига много шум за нищо и в крайна сметка малкото стръкче надежда за проява на креативност бива сдъвкано, употребено и изплюто в обществения плювалник, наречен табу. Невероятно е как вместо да използват главите си по предназначение и да импровизират, набедените артисти следват точно и без грам инициатива тъпия и ограничен сценарий. Дори псевдопроявата на свободна воля е предварително загнездил се в главите им стереотип, изключващ всяка възможност за избор. Отговора на вечния въпрос на датския принц никога не е сам за себе си положителен или отрицателен, а такъв, какъвто се очаква да бъде. С две думи- мача е купен.
Особен тип персонажи се появяват понякога на сцената, може би за да ни спасят от ужаса на еднообразието. Тези самородни таланти така присърце взимат собственото си изпълнение, че успяват най-дълбоко и искрено да си повярват. Така ние имаме възможността да се насладим на ярки, цветни и изпълнени с драматизъм романи, съдържащи в себе си така редкия и опасен елемент на изненадата. Никога не трябва да забравяме, че някой, съумял със сърцето и душата си да повярва в собствената си ценност, има реалния потенциал да превръща стъклените маниста в брилянти.