Потъвам
в теб
с емоция онемяла,
която те очаква притаена,
а ти
нахлуваш
в нея - бяла,
ликуваща,
свенливо притеснена.
Ръцете ти
се движат нежно
с решителност
под ноктите стаена,
а пролетта
разпуква цвят
в познат, уханен всеобят,
в който си така свободна,
с милувка
във вълна обходна,
че пламъкът,
с който ме гориш
показва
как любов твориш
и аз
те следвам възхитен,
от ласките ти покорен,
изливайки
вълнение чрез целувки,
преливайки
в интимните милувки.