автор: Marta

Дъщеря ми е майка
на мене самата,
тя е толкова малка
и е истинско злато.
Постоянно ми дава съвети,
заръки, искам или не тя
гледа да ме упъти:
"Мамо, тъй не прави."
"Мамо, тук не си права"
"Мамо, вятъра като
дърпа цветятя,
на кой ще ги подарява?"
Аз се вслушвам в думите,
в гласчето звънливо
и откривам истини
и съм странно щастлива.
Тя се грижи за мен
и силна ме прави,
с нея всеки нов ден
по-лесно се справям.