автор: angar

Каква е тази врява в небесата!

Лейла, навярно, с демони препуска,
а после с тях се спуска на земята,
окъпва ги набързо във росата
и после ги нахапва - за закуска!

И всяка нощ оркестър от вампири,
под свода на верандата й свири -
додето тя се спусне по въжето
и с боси росни стъпки по тревата
се скрива, заедно със тях, в гората!

Обича тя с вампири да се люби -
във техните прегръдки да се губи,
да се извива като самодива
и да простенва тихичко, додето
те леко я захапват зад ушето!

Не, аз не съм от този антураж!

За нея аз съм само предан паж,
отдаден цял на нейната повеля.

Но който има свое наслаждение:

щом тя, след нощното си похождение,
се върне морна в своята постеля
и в ладията на съня заплува -

да бди над нея и й се любува!