автор: Amphibia

Криво ми е. Писна ми да уча.
Думите все цопват във очите,
по-навътре хич не се и случва
да потънат. Джапат в плитчините.

Мъката ми е, че все забравям
повече, отколкото запомням.
Ех, затуй да имаше награда,
първата отдавна да е моя!

Пети ден кат' кукувица кукам.
Изкълвах на листите мастилото.
На главата с пръст като почукам,
прокънтява - ехо по баирите.

Явно изпитът не е виновен.
Пустото ми мислене го няма!
Липсата му малко ме тревожи.
(Не за друго, ама го познавам...)

Сутрин, без кафето да изпие,
чорлаво, набързо се обува.
Иска пак при тебе да се свие
под юргана. И да те целува.