автор: dobilz

    "Любовта се вдига като черно було и се разтрошава на целувки"
          H. Здравков

След толкова години ще ти кажа -
не искам вече да разбирам другите,
това, което виждам отминава,
познах мълчанието като средство за общуване.
Сега разбирам мъдростта на тишината
и не крещя, когато искам да ме чуят,
научих се да браня сетивата си
и да не търся заместител на изгубеното.
Не се целувам, за да не говоря,
пространството не пълня с празни думи ,
ако загубя смисъла случайно-
мечтая си за нещо хубаво.

Любовта е като сянка и ме следва,
но никога не може да ме хване.
Още обичам сенките на Севера,
но се научих да Променям, да Желая.
Светът е сянка и Нощта е сянка,
но смисълът на тленното ни съществуване
заложен е в дарената възможност
с любов за лека нощ да се целуваме.