автор: marvindeep

Приказки за лоша нощ
Кръгът е приет за съвършената форма във вселената.Всъщност той единствен стои до представата за съвършенство без да създава конфликт с нея поради завършеността, неоспоримостта и своята безкрайно повтарящата се крайност. Неговите нематериални прояви - повторение, цикличност и кръговрат привличат както пламъче на свещ нощни насекоми вечно търсещите перфектното човешки същества. Те наричат процеса на следване на логическата или веществена нишка на кръга жизнен път и точно на края на обиколката остават дълбоко и без абсолютно никакво основание учудени от липсата на напредък и повторяемостта на факти, събития и изводи. С плач се появяваме на този свят, недоволни от напускането на нежния кръг на майчината утроба, с неудовлетворение склопяваме очи, напускайки живота, неуспели да излезем от очертанията на големите и малки кръгове, съпътствали ни непрекъснато между тези две събития. Религии, философии, дори и науката ни учат да виждаме кръговрата като естествения ход на нещата, да се осмислим в и чрез него, да бъдем щастливи въпреки и заради крайността, да се осъзнаем като изчезваща частица, заменила някоя предхождаща и която ще бъде заменена от някоя следваща.
Повечето хората живеят и умират нещастни, защото не могат да постигнат тази завършеност или с друга дума съвършенство, присъщa на най-обикновения кръг, постоянно принудени да бъдат част от, а не цяло. Затворената система не носи потенциала на промяната и изненадата именно поради своята постоянна повтaряемост, или с друга дума съвършенство. Тя притежава нещо друго, нещо много ценно, което може да бъде усвоено, използвано, разбрано и тя да бъде напусната от посетителя, без да бъде променена от него, защото това е невъзможно, но подарила му смисъла си, изпълнявайки по този начин единствената си функция на носител на идея, информация и знание - да ги сподели. Кръгът не е нищо друго освен един урок, който трябва да научим, но понеже никой не иска да вижда отвъд избора, който не е разбрал, ние не можем да го напуснем преди да открием и усвоим смисъла му. Така, смисъл по смисъл, кръг по кръг, ние се приближаваме до вечно търсения смисъл на нашето съществуване- да се превърнем в кръг, събрал всички възможни смисли в себе си. Другата възможност е да продължаваме да се въртим в кръг...