Изтривана
И писана наужким
От техните ръце
Преминали по плиткото
По пряката пътека
И сигурния път
Заобикалям лудите течения
Съдържащи безумното
И вярното
Което бих могла .... ,
С такава лекота
С такова лековерие
Поднасям се
На масите
Изгарящи за откровение
Затварям се
Погребвам се
От себе си -
Полупрозрачна
Блеснала по устните
които не избирам
за свой олтар
и дръзновение
и истина
от себе си
се трия
крия се от себе си
и кратичките бездни на проглеждане
засипвам с изобилие
с насищане,
а малката във мен намира сили да прошепне:
„Не така .... недей така ..."
преди да й затворя очите с длан.
Загубих се, малката ми ...
и никой не ме търси