автор: ESEN

На моята звездичка!

А всичко беше, някак си - съдба!
Едно дете играеше с вълните,
тичаше и плискаше вода...
Радостта блестеше във очите!

После пак- вълна подир вълна
очакваха детето да се върне...
Те търсеха, заливайки брега,
надявайки се нейде да го зърнат!

Животът цял пред него бе,
но приютиха го звездите!
И само майка плачеща в стиха
го виждаше играещо с вълните.

В небосвода днес една звезда
блести по-силно и пронизва дълбините,
където в опустяла майчина душа
оставят парещи следи сълзите.