Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 345
ХуЛитери: 1
Всичко: 346

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМентален танц
раздел: Романи
автор: Mojsei

Mojsei & Kristi

"Открих те аз в ментален танц -"
-много ги обичам тези ментални танци!!!
Kristi


1.
ЧНГ!
Каня те на танц - ментален,
но ще бъде уникален
и макар в позиция друга,
ти предлагам място на съпруга!

2.
"ЧНГ и на теб!
Това е смело предложение,
обмислям своето решение,
да бъдем двама - ти и аз
и да танцуваме в захлас!"

1.
Предложението направо е жестоко -
взирам се в душата ти дълбоко
и в пламналите ни очи
огън общ започва да гори.

В решението си прецени и другата страна -
че освен позицията добра,
ще те водя аз през дебри зли
и това преди захласа прецени!

Нищо повече не питам,
но готов съм да политам
и те чакам в общата ни жажда,
за да почне тя да се възражда!?

2.
"Градини райски, дебри зли -
предизвикателство, нали!?
и пламналите ти очи са без съмнение
едно голямо изкушение...!"

1.
Не се опитвам да те изкушавам,
а проверявам връзката ментална,
защото, ако седна да те съблазнявам,
позицията ни ще остава все банална.

Говоря ти за пламналите ни очи,
а не за огън, който само мен изгаря,
защото в преплетените в жар лъчи,
любовта ни ще се преповтаря.

2.
"Очите път са към душата ти,
това за мен е изкушение -
макар и не така позната,
да следвам нейните трептения.

По този път към теб политам
и с небанално намерение,
в общия ни огън вплитам
любов от друго измерение."

1.
Пред туй признание спирам във възхита,
пленен от неговата топлота,
която в моята душа полита
с милувката на лъчезарна чистота.
Ръката ти поемам с трепетно вълнение,
създало двете ни сърца в едно
и тръгваме в приятелското измерение,
което възприехме за красиво и добро.

2.
"Денят е толкова тих,
че чувам земята как диша,
чувам белите облаци,
плъзгащи бавно тела
по обляната в блян синева.
Чувам тревата
как нежно облизва росата
от своите тънички стръкчета.
И сърцето на вятъра чувам,
споделено притихнал в косите ми.
И горещия дъх на лъчът,
които гали с целувка очите ми...!
И аз просто лежа и мълча,
а край мене струи красота...!
И аз просто лежа и мълча,
а в мене се ражда света...!"

1.
Влязох в твойта жажда
като огнено дихание,
от което тя се ражда
в споделеното мълчание.
В озарението душите ни говорят,
изтъкали с нежност небосвода,
а закачат се и… спорят
в ритъм на любовна ода.
В притихналите ни тела
нежност трепетна извира
в шепот на невинна искреност:"Ела,
всеки себе си чрез другия намира!"
Да, диханието ми в твоето се спира,
за да роди взаимната ни ведрина
и сърцето ми в захлас замира,
покорено в твойта добрина.

1.
Ела Кристина, да си поговорим,
защото в полет заедно летим,
но първо искам да ти кажа:
ти влезе в жадуваща душа,
сама открила твоя трепет!
Това е нашата менталност,
обгръщаща ни в своя шемет,
макар че ти си непозната, друга,
превръщаща се потенциално в съпруга.
Не става реч за тебе или пък за мен -
за тебе, като за жадуваща жена,
за мене като огнен мъж,
а тук въобще въпроси няма,
защото сме в полето на отговорите
и на решенията за онези действия,
чрез които се задоволява
порива на възраждащата се жажда,
за да поемем в съвместния полет
на преплетените, чрез невинността, души
в тъждеството на менталността,
а то - тъждеството на менталната връзка,
е изтъкано от цветовете на дъгата -
от пламтящото червено до бялото,
като ореол на раждащата се невинност,
очертаващ територията на пожара,
в който, прегърналите се души, ликуват.
Това е дансингът за ментален танц,
изграден от самодостатъчната мяра
на онази постигната цялост,
която е реална сфера на щастието.
Но ти Кристина, ми показваш,
чрез стиховете си,
че всичко това е и твое преживяване
и затова аз те посрещам в озарението
на устремените ни една към друга души,
които жадно поглъщат красотата на света
като сътворена от нас самите,
защото, дори и да спорим,
ние превръщаме диалога в инструмент
за задоволяване на потребността ни един от друг,
разбирайки интимността като онази необходимост,
която се превръща в път на тържеството,
а този път поетесо, е път и на любовната лирика,
в който тържествува споделеността,
намираща своята устойчивост
в диханието на съпреживяването,
в което всеки е другият,
преди да стане самият себе си.

Ментален танц танцува се веднъж
и двамата това добре го знаем -
от теб аз черпя силата на мъж
и чрез съпреживяването
можем да се разпознаем,
в развитието на нашта идентичност
на базата на общата за двамата менталност -
равнище и на нашата различност
в ракурса на посочената уникалност.

Този танц е тъй вълнуващ -
в него те повеждам аз:
огън нежен, но бушуващ,
се превръща в елмаз
и решаваме с тебе да го пазим -
по-далеч от чуждите очи,
за да не допуснеме да мразим,
накърнявайки любовните лъчи.


2.
"Когато ме прегърнеш някой ден,
задъхан от възторга на минутите,
ще ти разкажа как е бурно в мен
и как горят копнежите събудени.
Ще ти разкажа още за мига,
когато мислите ми с теб се сплитат,
а после някак с мъничко тъга
очите ми те търсят и ме питат
за изгрева, за залеза, за мрака,
за близки до сърцето ми неща,
дали отново ще те чакам,
къде живее любовта...?!"


1.
Но ти си в прегръдката ми силна,
задъхани от нежността взаимна,
която е вихрушка милна
в нощ на пориви, в заря интимна.
Летим с теб, с тела преплетени,
проникнати от силата на любовта,
а страстите, за тържество събудени,
ни носят над поле и над гора
в диханието на изгрева игрив,
в мечтанието на здрача - малко тъжен,
а танцът на живота е красив,
защото всеки в обичта се чувства длъжен.


2.
"Ще се стопят въздишките
в минутите безкрайни на пробуждане...
Ще се стопят и мислите ми,
профила ти очертали
в сиянието на луната...
Ще тръгнат новите следи нататък
към хоризонта,
червенещ и разгорян
от пукването на зората...

Ще си играят на докосване и полет
новородените ми чувства -
ще близват небосклона ласкаво
и пак надолу ще се спускат.
Ще се усмихвам, крехко стъпила
на ръбчето на слънчевия блясък
и ще рисувам детелини
по устните на парещия пясък...

Ще мине ден...
И ще изтлее
в безгрижен залез светлината,
ще плъзнат сенки дългокрили
по пластовете на душата ми.
И пак към теб,
неизвървени,
ще светнат старите следи -
като светкавици в сърцето...
И пак за теб ще ме боли...!"


1.
Менталният ни миг с екстаз е заплоден
и той ни среща всеки божи ден,
защото сме с души, споени
и няма как да бъдем разделени.

Отлично го е казал Дън:
екстазът е ментален звън,
разстилащ помежду ни нежни ложи,
в които всеки радост ще положи.

В менталната ни връзка пием тоз балсам,
а той разгаря в душите плам,
подтикващ ни към уединение,
изпълнено с трепета на умиление.

Екстазът е ментална тръпка,
цъфтяща като нежна пъпка
в слетите в едно души,
а туй е силно, то не се руши.

Но той е тръпка на телата,
в съгласие влезли с душата
и затова един на друг сме благодарни -
пречистени и много…много лъчезарни.


2.
"Чу ли вятъра?!

Чу ли моята музика?!

Чу ли тихия шепот на моите мисли,
песента на страстта,
песента на вълните
на моето сърце...?!

Докосни всеки звук,
всяка малка въздишка!
Покори моите жадни очи - разпилей светлина!
Обещай ми небе -
дай простор за крилете ми бели...!

И ще спра, засияла до теб!
Ще потъна в ръцете ти нежни!"

1.
С очи те гледам на художник,
потънал в твоята душа красива,
опъвам струните - безбожник,
а музиката странно ме опива.

Описвам нашата ментална връзка,
от нас създадена с жар,
а четката, направо дръзка,
създава лоното на нашия олтар.

Долавям шепота на тиха страст,
омайваща като симфония
и силата на тази власт
ме води в трепетната полифония.

Признавам, че от нея съм омаян
и погледът, навярно смаян,
в света забързан и безличен,
открива образ по-различен.

Под буйните ти, черни къдри
очите ти са много мъдри
и чувство пропълзя у мен - виновно
под напора на друго - силно и любовно.

Челото ти е гладко, бяло,
разкриващо излъчването цяло
над вратлетото ти извито,
сякаш, че за мен специално вито.

А овалната брадичка,
подчертана от якичка,
свеждаш ти над пръсти -
бели, нежни и чевръсти.

Съзирайки в овала твойта буза,
прозрях, че ти си мойта Муза,
прикриваща на устните си нежност,
обещаваща ми безметежност.

А когато погледът ми спря на раменете,
чух сърцата ни - и двете:
"Ние сме в менталната милувка
и за нас е тя целувка!"

Възхити ме твоята походка
като истинска находка -
ти цъфтеше тъй красива,
че помислих си:"Щастлива!"

Четката ми тук почувства трепет
от незнайния, но силен шемет,
разгорял у мене радост,
от постиганата сладост.

Възприел те в менталната позлата,
казах си:"Девойката ми е позната.
Като нея няма друга,
тя ще бъде моята съпруга!"


2.
"Един ден се събуждаш и виждаш,
че слънцето няма очи -
то е цяло голямо, горещо око,
а небето така се оглежда в морето,
че морето е влюбено синьо.

Пеперудите май са летящи цветя,
а цветята - пеперуди на дръжки.
И безгрижната песен да дъжда във листата,
е всъщност молба към тревата да чака.

Чайката смело разперва криле,
понасяйки своето малко сърце,
не, сърцето й волно я носи натам -
далече, над големия син океан...

И разбираш,
как две срамежливи очи,
крият толкова нежност,
че направо боли...!"


1.
Потънах в срамежливите очи
с равностойна нежност
и щом преплетохме, напиращи лъчи,
поехме в път интимен на безбрежност,
в който ти изгря с проблясъци на Слънце,
разлиствайки душата на дете
й лъчезарното, в срама ти, зрънце
разля вълните на море,
с преливащи букети от цветя,
изтъкали и дъгата след дъжда,
за да чуя твоя шепот:"Тя
се роди от мойто срамежливо "Да!"
Това го знае нашето сърце -
езикът ни ментален е разбран
и когато преплетем ръце,
плуваме в безбрежен океан.


2.
"Твоят поглед се плъзна
по бледия ръб
на една тишина,
натежала от чувства
и цопна в блатото с крясъци...

Мигът изстена
под тежкия товар
на груби думи...

Не ме търси!
Когато събирах
разпиляните парченца тишина,
едно не достигна
и аз заех мястото му..."


1.
Всичко започва някак, като на игра,
Някак, неразбрано и наистина случайно,
а в случката - така,
почва да прозира нещо трайно
и едно след друто - все неща,
в природата текуща се подреждат,
за да отбележат разни времена,
що до същността една се свеждат,
стигайки дори до тъждество
в същестуване взаимно,
преминаващо в тържество
в менталното преливане - интимно.
И така тече играта на живота -
сякаш нищо никога не е било,
щом не се забравя вота:
да не се оставя никога сърце само!


2.
"Изтривах те!
Мъчително и бавно...
Разнищвах те
от себе си...!

Изкоренявах
безпощадно спомени
и пресушавах
океани от конежи...

Избождах
на надеждите очите
и късах с яд
крилата на мечтите...

Изтривах те...!
Старателно!
Но белег пак остана,
като къвяща рана
в сърцето ми...!"

1.
Когато залезът се ражда
с извираща гореща жажда,
той, в лоното на нежност споделена,
разлиства пъпчица червена,
която вдига взор и ето, че световното Светило,
с лице засмяно, много мило,
й дава топлота лъчиста,
изгряваща чрез споделеност чиста.


Ела в изгрева ми тих,
приела нежността на този стих
и нека да постигнем тържество
чрез слените души в тъждество!
Така, достигнали до небосвода
с вълните на любовна ода,
ще блеснем като две звезди,
преплели с радост своите лъчи.



2.
"Ти...
Ти си за мен като вятър,
разпалващ огъня...
Като вятър над вълните,
понесъл със себе си бели мечти -
бели криле на чайки,
които прегръщат простора,
трептящи от копнеж по нещо,
което е толкова близо
и толкова далече,
необхватно и непреходно
и така красиво,
че очите замират за миг
в доброволен плен...
Мисълта мълчи омагьосана...

И тази нежност,
до безпаметност гореща,
ме потапя в дъбоките си води
и ме обгръща безвремие...!"

1.
Дари ме ти с моминство
и двамата поехме в роднинство,
оставайки си ти жена критична
с това, че си практична,
а иначе, в живота си оставаш скромна,
с което носиш радостта огромна,
уханна като майска роза -
спокойна, без излишна поза.
Духът ти - постоянно нежен,
чертае хоризонт безбрежен,
оставяйки те в спомените ми мома,
съдала и уюта на дома
с упоритост, обич, уважение,
събуждяащо в душата възхищение.


2.
"Изплъзва се
през пръстите ми
утро светлокосо,
понесло мислите ми,
бързащо към
теб...!"

1.
О, утро светлокосо, мое,
познавам нежните ти пръсти
и цялото дихание твое
душата ми, с което ти прекръсти.


2.
"Някак странно вали
в този топъл следобед -
всяка капка
си ти,
всяка капка
е спомен.
Всяка капка
е обич,
до безумност гореща,
всяка капка
ме гали -
всяка капка
е нежност.
И душа,
и мечта,
и безкрайна недежда,
всяка капка
с твоите очи
ме поглежда.
Всяка капка
си ти,
всяка капка
е огън...
Как щастливо вали
в този топъл следобед...

И се влюбвам в дъжда!"


1.
Шум познат -
водата пада:
лее се
от водопада
и потокът
бял
шурти,
пръските
му тичат -
по скалата
закачливо
те надничат.
Маха
с връхчета
тревата,
бяга
ручеят
в гората,
задминава
дървесата.
Жаби, птици,
в хор запели -
трели над водата,
затрептели,
смайват
посетителите,
онемели.
Аз държа те
за ръка -
в лъчезарната милувка,
водеща
в интимната целувка.


2.
"Днес не мога да литна,
сякаш лепнат крилете,
от тъга натежали.
Днес е черно небето,
обгоряло от вчерашни
страстни пожари.
И е пусто навън,
и мълчи полуздрача...
А в душата ми есенна
птицата плаче..."

1.
Искам да се радвам аз,
но не го умея
и запитвам се тогаз:
"Как живота си ще проумея?"
Срещата в пространството ментално
блесна като позабравен гланц,
че отхвърли напрежението банално,
тръгвайки с теб в духовен танц.

2.
"Оглеждам се, и пак като в мъгла,
мъждукат светлини и бягат хора,
звездите гърчат гаснещи тела,
потъва в дълбините моят кораб.

Дочаках ли не помня пролетта,
дали без тебе зимата отмина?!
Знам само, че не стигат сто лета,
ни слънчев дъжд, ни цъфнала градина.

Без тебе е безмилостна тъма...!
Без тебе е леднееща пустиня,
в която босонога и сама,
говоря, спя и нищо не разбирам..."

1.
Врата направих, за да влезеш,
мечти ти подарих, за да те водят -
чрез тях ще можеш щастието да вземеш,
щом усилието ти съпроводят.

Вратата я направих, за да я отвориш,
когато искаш себе си да преоткриеш,
но трябва за любов да ми говориш
и жадно от мечтите ми да пиеш.

Когато влезеш, притвори вратата леко,
и тъжни работи недей мисли,
ще сетиш моето дихание меко,
в което твоят дъх, преплетен се числи.

Тогава чак вратата ще заключим,
превърнали мечтите в реалност
и с любов взаимна ще изключим,
дори и поривите на баналност.


Публикувано от BlackCat на 08.01.2006 @ 07:33:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Mojsei

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1261 четения | оценка 5

показвания 2450
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Ментален танц" | Вход | 2 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ментален танц
от Den i nosht на 08.01.2006 @ 09:18:07
(Профил | Изпрати бележка)
Ментален танц танцува се веднъж


!:)


Re: Ментален танц
от rimoza на 09.01.2006 @ 11:37:43
(Профил | Изпрати бележка)
"С очи те гледам на художник,
потънал в твоята душа красива,
опъвам струните - безбожник,
а музиката странно ме опива."
..................................................
Много красиво звучи !
Гласувам с пет !
Защото си талантлив поет!
:))