автор: Fabiana

Обичаш ме. Обичай ме
до последния ми дъх!
Не си отивай още, остани!
Чуй първите петли!
Неповторима нощ е.
Не гледай стенния часовник,
времето е спряло.
До мене приседни
да те докосвам още!
Ще свием на пода колене
и нежно ще сплетем ръце.
Ще замълчим, ще гледам
в сините очи и бавно
ще потъвам в душата ти.
Безмълвието на мига
ще ме залее с ярка светлина
и аз ще заприличам
на падаща звезда
откъснала се от небето.
Знам ще изгоря
от този плам в сърцето.