автор: Mojsei

По мотив на народната песен:
"Тодор Тодорки думаше"


Янка на Горги думаше:
-Либе ле, Георги, Георги ле,
знаеш ли либе, помниш ли,
когато с теб се залюбихме,
какви клетвени думи изричахме
и как се либе любехме,
изграждайки дълбоко любовта
като наше чедо милно,
а сега Георги, горестта
сърцето ми терзае силно
и нямам либе, аз защита,
а сърцето не престава да ме пита:
"Знаеш ли Янке, помниш ли
онази песен народна,
в която се страховито разказва
как влюбените се избиват,
защото думата си не разбират?"
Какво да му кажа либе ле,
че съм го вече намислила…

Георги на Яна говори:
-Янке ле, либе ле, Янке,
толкова време се водим,
а сянка сърцата ни обгърна…
Я, да се Янке, разделим,
повече да не се тормозим!

Янка на Георги отвръща:
-Зная аз Георги, поверие,
че пътят дори да е тесен,
но имат ли си двамата доверие,
за тях ще бъде лесен,
но който си любов зарязва,
влиза в пътищата кални
и две глави така отрязва,
заради думи либе, банални.
Знаеш ли Георге, че с теб
нося в сърце топлина,
защото си за мене Феб -
бликаща в гърдите светлина.

Георги на Янка говори:
-Вярно е, ти си моята Янка,
но повтарям ти, казано пак -
тегне в сърцата ни сянка
и обгръща ме мрак.

Янка на Георги говори:
-Душата ми Георги, е кротка
и те дари с любов,
мен ме превърна ти в котка,
а защо за зло си готов?
Ведрината със сянка ти размени
и подкопа рожбата ни - радостта,
но любовта така похити
и загива при нас младостта.
Аз те Георги обичам
и поемам смело твоя грях -
като луда през проблеми тичам
и през сълзи те прегръщам в смях.