автор: Marta

Госпожица Нищолично живееше със сестра си Безразлично
в малка сива къща до парка, където сутрин, преди слънце, се мяркат
много бегачи на къси и дълги разстояния,
няколко бивши военни с почетни звания,
на разходка повели своите кучета смели,
разни подранили, вече натоварени лели,
вечно забързани банкови служители,
измъчени, подтичващи учители,
позакъснели снощни веселяци
и врабци бъбриви, на орляци...
И излиза, че сутрин в парка е доста оживено,
но не това е всъщност проблема.
Думата ми беше за двете стари моми, които
живеят живота на другите скрито.
Едната винаги започва с ..."Нищо лично"-,
примерно, бъркайки си внимателно чая
казваше на сестра си :
-Нищо лично, но трябва да ти призная -
снощи малката дъщеря на съседите
се прибра в полунощ и не беше сама-
На което сестра и нищо не казваше,
безразлично и бе и името го доказваше...
Или друга една новина :
-Нищо лично, но вчера онази дребна, смешна жена,
която мете тротоара, се наведе да вдигне нещо голямо
и не можа да се изправи, представи си само.
Отнесоха я на ръце двама мъже,
които случайно минаваха наблизо.
Единият със синя, другият с червена риза.
Сестра и в отговор мълчеше
и изражението и беше
съвсем, съвсем безразлично.
Дори при новината, че на съседа отсреща
му пламнала освен главата
и цялата къща - за малко да изгори,
добре, че пожарникарите навреме дошли -
тя не се усмихва, нито се мръщи.
Не казва дори -" Да не дойде и в къщи."

Та години така си живееха двете,
едната с битието на околните заета,
другата абсолютно незаинтересована,
мълчалива, като стара сова
и така си заминаха почти по едно и също време
а хората наоколо нямаха нищо лично и им беше дори безразлично
и никой даже не ги изпрати,
когато голямата черна кола ги извози от къщи
една по една.