След романса с братовчеда
съдбата ми не се смили
на всяка крачка ми подхвърля
недобросъвестни шеги.
Следващия в моя списък -
все тъй синеок, висок и русокос,
за жалост се оказа,
че и доста прост*.
Залюбих се след туй с младеж
мил, внимателен, разбиращ.
Оказа се, че малката момичка
заглежда гаджето на своята сестричка.
Омаях го, на среща ме покани -
на кино, де, къде ли да се денем?
Случайно филма се оказа
повече от еротичен...
С такъв заряд решихме ний
пешком да повървим -
за ръчичка във нощта
от главната та до дома.
Не щеш ли, сещам се, обаче,
че оставена бях под упека на съседка.
Напуснала бях, без да се обадя
родния апартамент...
Наближавайки до блока аз съзирам
две фигури към нас вървят,
но не с радостни усмивки,
а с ледени лица от гняв.
Това са те - мама и тати -
въоръжени с ръжени и лопати!
Ех, тръгвай си човече,
на мене ясно ми е вече...
Със следващия беше друго -
не просто мъка, ами чудо:
преследване лудо, ту аз него, ту той мен,
докато не се разминахме съвсем.
Случките такива са безбройни -
давя се след тоз порой,
но колелото на живота се върти
дали ще ми даде покой?
Питам се кога ли ще изкупя
мойте тежки грехове,
та поне да ми върви
в къщи, с моите мъже.**
P.S.* тъп
**мъжът и синът ми:)