автор: atinasa

Залюбих се с едно момче
високо, синеоко, русо,
с добра душа, с добро сърце
и с интелект не лош.

За зла беда, обаче,
на родителската среща
майка му и майка ми
окзали се братовчедки.

С погледи омаяни, до тоя случай,
безспирно гледахме се ний.
След туй, обаче, аз в земята,
той в небето погледа заби.

И мина доста време тъй,
но ето - на екскурзията вече,
след бурна вечер, диви танци,
преборихме се с нашето роднинство.

И легнахме си посред нощ
прегърнати - чисто по детски,
бодувахме си двамата, ей тъй,
в очакване на нещо.

За зла беда, обаче,
в тез планински хижи -
в едно легло си бяхме ний,
но и четерима още.

И слънцето изгря на сутринта,
събудихме се всички,
хванахме се за ръце
из гората да походим.

Но ето тъй се случва все -
отделяме се ний самички
и тръгват всички подир нас
като стадо от овце.

Скрихме се пак в леглото
сгушени, шепнещи, весели,
прегърнати, все тъй по детски
с преплетени ръце, нозе и пръсти.

За зла беда, обаче,
на вратата се потропа
и с гръм и трясък - този път
изсипаха се всички, начело с Димитров...

Е, това е. - казахме си ние,
и от него ден насам
нито сме се виждали,
ни телефоните си знаем.