автор: Slon-Madrigal

Имаше едно време една крава, която, щом я погледнеш, изплезваше език, скачаше на два крака, започваше да мучи весело и да потропва джига.
Другите крави я гледаха недоволни и казваха:
- Я виж ти крава! КРАВИТЕ не правят така, уважаема! И в такъв случай - додаваха те с подозрително мучене - вие не сте истинка крава, а някаква...танцуваща!...- и си кривяха муцуните от отвращение при тази констатация.
Но кравата им намигаше весело и продължаваше да танцува и да се смее, и усмивката й стигаше от единия й рог до другия, защото тя бе необикновена крава.
Един ден за ужас на мръщещите се крави в края на ливадата поникна дръвче, което светеше и мигаше във всички цветове на дъгата.
- Какво пък е това чудо??? НЕ сме виждали такова НЕЩО!- чудеха се кравите. - Ами...ако е опасно мууу???
Най-голямата крава се хвърли и се опита да пречупи дръвчето с мощните си рога, но то само се огъна и после пак се изправи непокътнато. Когато установиха, че то само си свети, без да се движи, да се опитва да им опасе тревата или още по-лошо, да я оцвети във всички цветове на дъгата, кравите се отказаха да се занимават с него и отидоха да поспят.
На ливадата остана само танцуващата крава, която се приближи до дръвчето и му се усмихна, което при разположението на нейните рога си беше чиста проба ухилване.
- Ей мъник, не се безпокой! Те не са лоши, само изглеждат такива.
Дръвчето кимна и срамежливо се оцвети в бледо червено, а кравата му намигна разбиращо и рече:
- Да взема да ти потанцувам малко, за да те разведря?
След което затропа луд канкан и дори се преметна два пъти през глава, мучейки щастливо. А дръвчето светна с всичките си клонки и нощната тъмнина над ливата избяга вдън гори тилилейски.
После кравата танцува хип-хоп, брейк, танго с един много учтив кавалер, който не се виждаше, обаче все я мяташе във възуха и изглеждаше, че докосва с копито луната.
Когато кравата се умори и легна да си почине дръвчето намали светлината си, за да може да заспи спокойно новата му приятелка.
В крайна сметка се оказа, че през деня не си личи колко ярка е светлината му, затова и другите крави престанаха да му обръщат внимание и почти го забравиха, заети с това, което най-много ценяха в живота си - пасенето и преживянето на свежата трева на полянката.
Дръвчето никога не порасна голямо колкото другите около него, но от светлинката му се родиха още няколко издънки - дръвчета, чиято способност да светят в началото бе по-малка, но с времето ставаше все по-силна и по-силна.
Кравата им се радваше много и редовно казваше на най-старото от тях - онова, за което бе танцувала някога канкан:
- Слушай, друже, благодаря за прекрасната публика, която ми доведе! Те наистина са много мили! Кълна се, за един артист най-важното е да има публика и аз съм така щастлива!
И кравата танцуваше всяка нощ, а светлинките на дърветата гонеха нощния мрак с възхитените си светлинки и пречеха на другите крави да спят и да смилат както трябва храната си от деня, та някои от тях се събуждаха и гледаха танцуващата си посестрима. Какво ли не можеше да изтанцува тази крава - играеше фанданго с хъс, подскачаше с бодро мукане в ритъма на тиролски танци, една нощ дори изигра "Умиращият лебед" и беше толкова прекрасна, че дръвчетата заплакаха и от сълзите им се родиха първите светулки на света.
На кравата й се струваше, че не стъпва по земята, че танцува в небето, че земята се върти от стъпките й и тя се питаше дали би могла да бъде по-щастлива.
Не усещаше как минаваха годините. А другите крави гледаха танцуващата си посестрима и клатеха дълбокомислено посивяващи глави:
- Всеки трябва да бъде щастлив с това, което има, и да не го пропилява...
След това поглеждаха тъжно оредяващата трева пред себе си очакваха примирено зимата, която идваше и си отиваше, идваше и си отиваше и оставяше бели петна по козината им...
Теленцата им отдавна бяха пораснали и на свой ред имаха теленца, живееха на други ливади, далеч оттук. Често вече кравите лягаха уморени и гледаха залеза, мислейки си за неизбежното и за преходността на света.
Един ден те се приближиха към танцуващата крава и й казаха следното:
- Ние сме обикновени крави. И майките ни са обикновени, бабите също. И теленцата ни са обикновени. Знаем, че неизбежното ще дойде,чустваме го, то е тук, на тази ливада откакто сме се родили. И то е обикновено. Ала открихме нещо в нас, което ни кара да не се чустваме добре, мислейки за неизбежното. И това нещо си ти с твоите танци. Правиш света различен, а той не е, защото всеки трябва да бъде щастлив с това, което има.
- Посестрими мои - отвърна танцуващата крава - та аз съм щастлива с това, което имам - аз танцувам!
Кравите измучаха неодобрително и си тръгнаха, но Танцуващата се натъжи и отиде да поговори с дръвчетата.
- Мили мои, никога не съм си представяла, че мога да върша нещо лошо, докато танцувам фанданго или канкан! Затова реших да се откажа от танцуването. Ох, не зная дали ще мога, но така и другите крави ще бъдат най-сетне щастливи. Но ще организираме един прощален концерт тази нощ, нали? - така каза кравата и се засмя, защото тя не можеше да бъде дълго време тъжна.
Дръвчетата кимнаха и заискриха в най-нежните си цветове, за да й покажат колко много я обичат.
И за тази последна нощ те запалиха най-ярките си светлини, и на поляната бе толкова светло, сякаш бе ден. Кравата танцуваше ли танцуваше без да спре и само в паузите между два танца отправяше въздушни целувки към своята бляскава публика.
Танцуваше, танцуваше и танцуваше... докато престана да чуства краката си.Това много я учуди, но тя продължи да се носи по поляната, чуствайки все по-голяма лекота. Сякаш в този миг нищо не я задържаше към земята, тя летеше, самата поляна се беше събудила и танцуваше заедно с кравата!... А светлината бе прекрасна, тя даваше такт и музика!...
На другата сутрин танцуващата крава бе изчезнала, угаснали бяха и светещите дръвчета. На останалите крави това не им направи голямо впечатление, те бяха свикнали със "странности".И тази нощ, и следващата, на ливадата бе тихо и тъмно. Отначало това спокойствие им хареса, те пасяха доволно и нощем спяха спокойно, но постепенно започна да ги мъчи някакво чуство за липса.
- Всъщност - казваха си те - сега е вече наистина "обикновено", но пък би могло да бъде и по-различно...божичко, как се объркахме...Трябва да сме щастливи с това, което имаме, но пък имахме светлина, която нощем разпръскваше мрака, а сега я нямаме...
Така мучаха объркани кравите и изведнъж вече не се чустваха добре на своята собствена обикновена поляна, пасейки и преживяйки ден след ден.
На третата нощ след концерта една от тях погледна към небето и учудена измуча към останалите:
- Вижте, вижте! Там горе нашата посестрима танцува сред дърветата!
Кравите надигнаха глави и видяха как сред множество блестящи светлини сякаш се носеше млечнобелият силует на танцуващата крава. Те дълго го гледаха - дотогава, докато небето не се покри с тъмни облаци.
- Не се страхувайте! - каза кравата, която първа бе видяла чудният танц - тя ще се появи отново! Аз вярвам!
- И аз, и аз! - зашептяха останалите крави и търпеливо зачакаха появата на светлинките.
Нощта плавно обхождаше света и облаците бавно се разнасяха от лицето на небето. Показа се лунният сърп, а кравите възкликнаха:
- Вижте, тя ни намига! Ех, колко сме щастливи!...
Така всяка нощ те поглеждаха към небето и виждаха там своята Танцуваща крава, която изпълваше душите им с непозната, но добра и красива светлина.
Историята за Танцуващата крава, която се изгуби в светещите дървета се предаваше от кравите на техните теленца, а порасналите теленца я разказваха на своите теленца, когато те им задаваха въпроса какво е щастие.