автор: kuklara

Крокодила беше отвратително зеленокафяв, дебел и алчно лаком.
Жълтите му очи излъчваха красива злоба и сигурност.Мътната кафява вода го прегръщаше и ухажваше като да е някой фараон или пък по малък но все пак владетел.Късогледството му пречеше да се види а и отражението в тлъстата вода бе отвратително.Все пак усещаше по обонянието си ужаса на околните и се надуваше като бременен хипопотам от това.Никога не оставаше без прясна храна.Добротата на околните бе овързана с толкова наивност и глупост че нямаше начин да не са вкусни.Докопаше ли се до някой крокодилът плачеше задължително.Това го издигаше в очите на околните като достоен хуманист и крокодил за уважение и пример.Да ,това си беше неизменен ритуал преди ядене за който се носеха легенди,притчи и саги.Носеха се и още работи но нямаше кой да ги преведе защото бяха от много далеч.Всичко беше от ъгъла на възприятията.Чисто и просто някакви жлези отделяха обилно някакъв секрет точно когато започваше да се храни.Най проста физиология