автор: angar

Ти си взе,
всичко свое си взе.
Нищо свое при мен не остави.

Само спомена -
спомена скрих.
И успях, и успях да го спастря!

И остана със мен това чувство:

две чаровни, омайни очи
в тъмни бездни
безмълвно ме мамят;

две красиви и нежни ръце
в топла ласка
страните ми галят;

две красиви и живи гърди
всеотдайно
под мен се разтварят,

и две устни -
със трепетен дъх, -
страстни думи:
"Вземи ме!" - повтарят.

С всеобхватни и жадни ръце
нощем твоето тяло
прегръщам.

Ти си взе,
всичко свое си взе,
но в съня си аз всичко си връщам!

А когато денят над нощта
погребална камбана
удари,

се търкулва гореща сълза,
на сърцето се спира
и пари!